НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

ИЗЛОЖБАТА „БЪЛГАРИЙО, АЗ ВСИЧКО ТЕБЕ ДАДОХ..." НА НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ГОСТУВА В ГР. ВЪРШЕЦ

     На 3 август, сряда, от 18.30 ч. в НЧ „Христо Ботев 1900" ще бъде открита изложбата на Националния литературен музей „Българийо, аз всичко тебе дадох...", посветена на живота и делото на Патриарха на българската литература Иван Вазов.
     Изложбата съдържа 20 документални пана, които проследяват основни моменти от житейската и творческа биография на Иван Вазов. Специално място в изложбата е отделено на семейството на поета – майката Съба Вазова, братята – ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов и д-р Борис Вазов. Проследен е животът на Иван Вазов като емигрант в Румъния; престоят в Свищов, Русе, Берковица; годините, които Вазов прекарва и твори в Пловдив; изгнаничеството в Одеса и появата на първия български роман „Под игото"; установяването му в София.
     В изложбата са представени заснети ценни експонати от къщата музей „Иван Вазов" – София, знак за безпределната обич и признателност на целия български народ към Иван Вазов – Сребърната лира с венец, дар от Юбилейния комитет, орденът „Св. Св. Кирил и Методий", Царският указ, с който Вазов е обявен за Народен поет, поздравителни адреси и др.
     Снимки, ръкописи, кореспонденция, спомени от роднини и съвременници допълват визуалния разказ за забележителната литературна дейност на Патриарха на българската литература и участието му в обществения и политически живот в следосвобожденска България. Акцент в изложбата са творческите срещи, приятелства и съвместна работа на писателя с големите български общественици – Константин Величков, Иван Евстратиев Гешов, проф. Иван Д. Шишманов.
Изложбата е осъществена благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България и ще може да бъде разгледана до 30 август 2022 г.

НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ЧЕСТВА 172-ТА ГОДИШНИНА

ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ

        На 9 юли 2022 г. се навършват 172 години от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Националният литературен музей и къща музей „Иван Вазов" в столицата ще отбележат годишнината с тържество, което ще се проведе на 9 юли от 11:00 ч. пред паметника на Иван Вазов в градинката на столичния храм „Света София".
        Думи на признателност и почит към народния поет ще произнесат Атанас Капралов –директор на Националния литературен музей, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели и Васил Василев – директор на Народен театър „Иван Вазов".
Рецитал по стихове на поета ще изпълни Йоана Николаева, ученичка от Певческа школа „Стефан Кънев – Калинка Згурова".
        Националният литературен музей кани жителите и гостите на София заедно да почетем паметта на народния поет Иван Вазов.
        На 9 юли (събота), от 10:00 до 18:00 ч., посещенията в къща музей „Иван Вазов" ще бъдат с вход свободен.

КЪЩА МУЗЕЙ „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“ ОТНОВО ПРИЕМА ПОСЕТИТЕЛИ

След 18-годишно прекъсване къща музей „Христо Смирненски“ в София отново отвори врати за посетители. На официална церемония бе поставено новото начало на реставрираната къща музей, в която е живял и творил вечният Юноша на българската поезия.

„Чрез творбите си Христо Смирненски се превърна в борец за нов, по-светъл свят, в който вече няма да има мъка, а хората ще са щастливи, ще могат да живеят спокойно в името на своето бъдеще“,  отбеляза вицепрезидентът Илияна Йотова в приветственото си слово и добави, че този свят е блян и на нашето съвремие. Тя благодари на Националния литературен музей за неговата дейност, толкова необходима в днешното прозаично и тревожно време:„Вие пазите паметта за българските писатели, за всички, които градят духовната българска империя“.

Гост на събитието бе и заместник-министърът на културата Юрий Вълковски, който поздрави екипа на Националния литературен музей за ползотворната съвместна работа с Министерство на културата за опазването на музея на Христо Смирненски за поколенията. Г-н Вълковски сподели: „За мен е чест, че Министерството на културата успя да подпомогне откриването на къщата на семейство Измирлиеви... Имам ярък спомен от идването ми тук като дете. Идвах тук, за да се заредя духовно. За мен е чест да видя един от символите на детството ми обновен“.И допълни: „Времето на Христо Смирненски няма как да отмине, защото с думите си той е сред нас“. 

Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, благодари на всички участници в това трудно, но благородно начинание по възраждането на емблематичната къща, която дълги години бе в тежко състояние:„Аз съм сигурен, че музеят на Христо Смирненски ще има добра съдба, защото до този момент много български училища са проявявали интерес да я разгледат. Смятам, че ще има интерес и от българските писатели. Ние се стремим да правим мост между минало, настояще и бъдеще“.

В официалното откриване участваха още квартет „Светоглас“, поетът Георги Константинов, актьорът Янко Лозанов и ученици от 43 ОУ „Христо Смирненски“ в София.

             Десеткиграждани, гости, музейни колеги и приятели на Националния литературен музей присъстваха на събитието и разгледаха обновения дом на поета – възстановената автентична битова експозиция и изложбата с оригинални предмети и картини от фонда на музея. През целия ден не секна потокът от възторжени ценители на творчеството на Христо Смирненски, които, докато се разхождаха из залите, рецитираха негови стихове.

Къща музей „Христо Смирненски“ е реставрирана от Националния литературен музей с финансовата и морална подкрепа на Министерство на култура.

НА 15 ЮНИ КЪЩА МУЗЕЙ „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“ ОТНОВО ОТВАРЯ ВРАТИ

След осемнайсетгодишно прекъсване музеят на големия поет ще посрещне първите си посетители. Официалното откриване ще се състои в двора на къщата (ул. „Овче поле“ 116) на 15 юни (сряда) от 11.30 часа с участието на директора на Националния литературен музей Атанас Капралов, д-р Елена Алекова - гл. уредник на къща музей „Христо Смирненски", квартет „Светоглас“, поета Георги Константинов, актьора Янко Лозанов и ученици от 43 ОУ „Христо Смирненски“ в столицата.

В обновения дом на поета посетителите ще се потопят в автентичната атмосфера, в която от 1916 до 1923 г. е живяло семейство Измирлиеви, бежанци от град Кукуш, Македония. В скромната, но уютна домашна обстановка Христо Смирненски пише най-силните си стихотворения и публицистични творби.  В основата на битовата експозиция са оригинални вещи и обзавеждане, подарени на музея от родствениците на поета.  

В залата на втория етаж е подредена експозиция с лични вещи, кореспонденция, оригинални ръкописи, снимки, първи и по-нататъшни издания на негови произведения. Изложбата следва хронологично и тематично жизнения и творческия път на Христо Смирненски. Сред най-интересните експонати са негови лични вещи:елегантен театрален бинокъл, инкрустиран със седеф, фотоапарат с комплект декоративни плаки, джобен часовник, „Микроскопична енциклопедия“ с негови стихове, подписани с псевдонима Ведбал, и илюстрирани от художника Тома Григоров, тетрадка с късни творби, която е в основата на емблематичната му стихосбирка „Да бъде ден“ (1922), предсмъртният бележник на поета, притежание на Националния литературен музей и др. В изложбата са включени още писма и подаръци, разменени между Христо Смирненски и Женя Дюстабанова, неговата годеница, семейни и лични снимки на поета, портрети, живописни творби и графики по негови произведения на известни български художници.  

Националният литературен музей благодари за финансовата и моралната подкрепа на Министерството на културата през последните години, без която не би било възможно възстановяването на къщата музей „Христо Смирненски“.

„Аз не зная защо съм на тоз свят роден, / не попитах защо ще умра, / тук дойдох запленен и от сивия ден, / и от цветната майска зора...“ – написа през 1922 година възторженият Юноша. През целия си живот, ненавременно прекъснат, той бе търсил трудните отговори на въпроса за смисъла на човешкото съществуване. И си тръгна от света, без да ги намери. Тръгна си прекалено млад, за да осъзнае, че отговор на този въпрос няма.

Посрещна смъртта си с усмивка: „Тая година моята стара приятелка – Жълтата гостенка – потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам само два дроба – догодина вече няма къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам „На гости у Дявола!“. Ето че опашката му остана в ръцете ми...“ („Как ще си отида млад и зелен“). Той искаше да живее и с песен да дочака „разноликата зора“. Но знаеше, че... „Вместо туй ще си отдъхна / там, отвъд във вечността, / лирата ми ще заглъхне, / ще остане песента“ („Вяра“). Останаха лирическите му шедьоври. В тях увековечи отрудените и онеправданите, озлочестените, безправните, които нарече свои братя. Остана надеждата му в доброто бъдеще на света, която е жива и до днес.