Поети журналисти четат свои стихове в литературен кабинет
„Владимир Башев"
По повод 55 години от смъртта на поета и журналиста Владимир Башев творци от Поетично ателие „Владимир Башев" се събират на литературно четене в дома му, който днес функционира като литературен кабинет. Владимир Башев загива при катастрофа с неизяснени причини на 19 ноември 1967 г., а близките му завещават на държавата неговия дом за литературни срещи на следващите поколения поети.
Творците ще бъдат приветствани от директора на Националния литературен музей поета Атанас Капралов. Свои стихотворения ще прочетат Асен Сираков, Гергана Христчева, Венцислав Паскалев, Димитър Дженев, Евелина Гечева, Иглика Горанова, Мариана Кирова, Надя Попова, Спасиана Кирилова, Станислава Пирчева-Ава, Татяна Атанасова и др. Татяна Явашева и Боряна Желева ще представят новите си поетични книги.
Гости на литературното четене ще бъдат писателите криминалисти от Клуб „Саламандър", сред които Бойко Беленски, Боряна Дукова, Тео Буковски, Весела Люцканова и др. Стихове на Владимир Башев ще прочете актрисата Божидара Цекова.
Владимир Башев оставя 7 стихосбирки: „Тревожни антени" (1957 г.), „Преодоляване на гравитацията" (1960 г.), „Желязно време" (1962 г.), „Нецелунатите момичета" (поема, 1963 г.), „Магазин за часовници" (1964 г.), „Възраст" (1964 г.), „Ателие" (1967 г.), стотици стихотворения, преводи от руски и гръцки език, множество публицистични и литературни статии и есета.
Събитието ще се състои на 18 ноември 2022 г., от 16,30 часа в Литературен кабинет „Владимир Башев" към Националния литературен музей – София, на бул. „Ситняково" 79 Д, ет.5, където е бил домът на поета.
ЧЕСТВАМЕ 195 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ
На 17 ноември 2022 г. се навършват 195 години от рождението на големия възрожденец Петко Р. Славейков. Националният литературен музей и редакционната колегия на сп. „Читалище" организират поетичната вечер "Минах живот любороден".
Събитието ще открие Атанас Капралов - директор на Националния литературен музей.
В къща музей "Славейкови" ще прозвучат стихове, посветени на големия възрожденски поет, преводач и даровит публицист, автор на повече от 50 книги, борец за църковна независимост, участник в борбите за първата българска конституция, министър, издател, вестникар... Петко Славейков е редактор на третата годишнина на списание "Читалище" ( 1872 – 1873), на страниците на което, в бр. 10/ 31 юли 1873 г., за първи път е публикувана известната му поемата "Изворът на белоногата".
В събитието ще вземат участие главният редактор на сп. "Читалище" Боян Ангелов (председател на СБП) и съвременни поети и писатели - сътрудници на списанието.
Програмата на поетичната вечер включва още: представяне на юбилейния вестник, който Националният литературен музей подготви по повод годишнината.
Гостите ще могат да видят и временната изложбата "От раклата на Славейкови", включваща избрани експонати от богатата етнографска колекция на Петко Р. Славейков и неговото семейство.
Заповядайте на 17 ноември 2022 г.(четвъртък), от 18.00 часа в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" на адрес: София, ул. "Г.С. Раковски" 138.
ЛИТЕРАТУРНО-МУЗИКАЛНА ВЕЧЕР „ЕДИН КОПНЕЖ, ЕДНА МЕЧТА ГОРИ И СЕ ТОПИ В ДУШИТЕ“
124 години от рождението на Христо Смирненски
100 години от първото издание на стихосбирката „Да бъде ден!“
На 29 септември т.г. се навършват 124 години от рождението на Христо Смирненски. Юношата, „запленен и от сивия ден, и „от цветната майска зора“, който призова стихиите, за да освободи обругания и окован човешки дух:
И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
– Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!
Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...
И тогава – залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, –
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.
Точно преди 100 години излиза и неговата стихосбирка „Да бъде ден!“, претърпяла за няколко месеца две издания: първото – в началото на март, второто – в края на 1922-а. Пръв за книгата се отзовава литературният критик и историк Георги Бакалов. И веднага след него – младият тогава Георги Цанев, предложил на Смирненски заглавието „Да бъде ден!“, вместо първоначално замисленото „През бурята“. С тази статията изтъкнатият ни литературовед дебютира в периодичния печат.
Във връзка с двата повода Националният литературен музей, Литературен център „Да бъде ден!“ към къща музей „Христо Смирненски“ и българският ПЕН клуб организират на 29 септември 2022 г. от 17,30 часа литературно-музикалната вечер „Един копнеж, мечта една гори и се топи в душите“. Вечерта ще бъде открита от директора на НЛМ Атанас Капралов и от Здравка Евтимова, председател на ПЕН клуба. Участват поетите Георги Константинов, Надежда Захариева, Бойко Ламбовски, Кристин Димитрова, Илко Славчев, Амелия Личева, Димитър Христов, Румен Спасов и Калоян Христов. Водещ – д-р Елена Алекова, главен уредник на къщата музей „Христо Смирненски“.
Вечерта ще се състои в двора на музея на ул. „Овче поле“ 116 (метро „Опълченска“; трамвай 22, сп. „Улица „Одрин“; тролеи 1, 5, 7 и електробуси 60, 74, сп. „Улица „Пиротска“ ).
НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ЩЕ ПОЧЕТЕ ПАМЕТТА НА НАРОДНИЯ ПОЕТ ИВАН ВАЗОВ
През 2022 г. се навършват 101 години от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Националният литературен музей по традиция организира поклонение в негова памет, което ще се проведе на 22 септември от 11:00 ч. на гроба на поета, намиращ се в градинката зад църквата „Св. София". На панихидата ще присъстват служители на Националния литературен музей, родственици на Иван Вазов, представители на държавни, научни и културни институции в страната, изявени съвременни писатели.
Рецитал по Вазови стихотворения ще изпълни актьорът Мариан Маринов.
На същата дата в къща музей „Иван Вазов" – София ще бъде подредена временна изложба с експонати, свързани със смъртта му през 1921 г.
Каним столичани и гости на град София да почетем заедно паметта на Народния поет.
НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ГОСТУВА В БУРГАС С ИЗЛОЖБАТА „ДА ВИДЯТ ВСИЧКИ ПО СВЕТА, ЧЕ БЪЛГАРСКИЙ НАРОД ЖИВЕЕ!..."
На 13 септември 2022 г., от 18:00 ч., Националният литературен музей открива в Център за съвременно изкуство и библиотека – Бургас фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...".
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Експозиционните сюжети, представени в 18 пана, включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий; преводите на Светото Писание на старобългарски език, поставило у нас началото на книжовност с общоевропейска и общочовешка значимост; появата на графичната система на кирилицата, възникнала в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, с която днес си служат милиони хора по света (от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество – официална османска власт и гръцко духовно влияние; първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост...
Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия". Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов. Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция дава възможност да научим и нещо повече за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки – духовни аристократи, чийто родов герб е поезията.
Изложбата е реализирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Нейн автор е Румяна Пашалийска, графично оформление – Ивелина Велинова, превод на английски – Любомир Гиздов.