222.jpg

НА 15 ЮНИ КЪЩА МУЗЕЙ „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“ ОТНОВО ОТВАРЯ ВРАТИ

След осемнайсетгодишно прекъсване музеят на големия поет ще посрещне първите си посетители. Официалното откриване ще се състои в двора на къщата (ул. „Овче поле“ 116) на 15 юни (сряда) от 11.30 часа с участието на директора на Националния литературен музей Атанас Капралов, д-р Елена Алекова - гл. уредник на къща музей „Христо Смирненски", квартет „Светоглас“, поета Георги Константинов, актьора Янко Лозанов и ученици от 43 ОУ „Христо Смирненски“ в столицата.

В обновения дом на поета посетителите ще се потопят в автентичната атмосфера, в която от 1916 до 1923 г. е живяло семейство Измирлиеви, бежанци от град Кукуш, Македония. В скромната, но уютна домашна обстановка Христо Смирненски пише най-силните си стихотворения и публицистични творби.  В основата на битовата експозиция са оригинални вещи и обзавеждане, подарени на музея от родствениците на поета.  

В залата на втория етаж е подредена експозиция с лични вещи, кореспонденция, оригинални ръкописи, снимки, първи и по-нататъшни издания на негови произведения. Изложбата следва хронологично и тематично жизнения и творческия път на Христо Смирненски. Сред най-интересните експонати са негови лични вещи:елегантен театрален бинокъл, инкрустиран със седеф, фотоапарат с комплект декоративни плаки, джобен часовник, „Микроскопична енциклопедия“ с негови стихове, подписани с псевдонима Ведбал, и илюстрирани от художника Тома Григоров, тетрадка с късни творби, която е в основата на емблематичната му стихосбирка „Да бъде ден“ (1922), предсмъртният бележник на поета, притежание на Националния литературен музей и др. В изложбата са включени още писма и подаръци, разменени между Христо Смирненски и Женя Дюстабанова, неговата годеница, семейни и лични снимки на поета, портрети, живописни творби и графики по негови произведения на известни български художници.  

Националният литературен музей благодари за финансовата и моралната подкрепа на Министерството на културата през последните години, без която не би било възможно възстановяването на къщата музей „Христо Смирненски“.

„Аз не зная защо съм на тоз свят роден, / не попитах защо ще умра, / тук дойдох запленен и от сивия ден, / и от цветната майска зора...“ – написа през 1922 година възторженият Юноша. През целия си живот, ненавременно прекъснат, той бе търсил трудните отговори на въпроса за смисъла на човешкото съществуване. И си тръгна от света, без да ги намери. Тръгна си прекалено млад, за да осъзнае, че отговор на този въпрос няма.

Посрещна смъртта си с усмивка: „Тая година моята стара приятелка – Жълтата гостенка – потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам само два дроба – догодина вече няма къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам „На гости у Дявола!“. Ето че опашката му остана в ръцете ми...“ („Как ще си отида млад и зелен“). Той искаше да живее и с песен да дочака „разноликата зора“. Но знаеше, че... „Вместо туй ще си отдъхна / там, отвъд във вечността, / лирата ми ще заглъхне, / ще остане песента“ („Вяра“). Останаха лирическите му шедьоври. В тях увековечи отрудените и онеправданите, озлочестените, безправните, които нарече свои братя. Остана надеждата му в доброто бъдеще на света, която е жива и до днес.