СЛОВО НА КАТЯ ЗОГРАФОВА - И. Д. ДИРЕКТОР НА НЛМ ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА ИЗЛОЖБАТА "ПРОСВЕТИТЕЛЯТ ТОДОР ВЛАЙКОВ" В НАЦИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" НА 03.09.2015 Г.

            Уважаема г-жо Дончева, драги потомци на Тодор Влайков, уважаеми представители на Международна фондация "Фридрих Науман", без които тази изложба нямаше да бъде факт, скъпи колеги и приятели, дами и господа,

            Ще започна с високия призив на самия Тодор Влайков: "БЪДЕТЕ ПОЧТЕНИ ХОРА!" Наистина, достатъчно е да се вгледате в благото и мъдро Влайково изражение от фотосите в изложбата ни, за да признаете, че замислената му усмивка под големия лоб магнетично ви привлича, кара ви мигновено да му се доверите и да го обикнете. Защото фигурата на Дядо Влайков излъчва автентизъм! Такъв е и всеки ред, написан от неговата талантлива ръка. Най-изразителното свидетелство за това Влайково очарование открих в един непубликуван кратичък спомен на Фани Попова-Мутафова, който се пази в НЛМ. Писателката непринудено разказва, че когато бършела прах от книгите в библиотеката си, внимавала да заобикаля Влайковите. Опасно било, защото ако все пак извадела негова книга, неизбежно се зачитала в прекрасните страници, не можела да спре и да си продължи работата си... В тази наглед битова историйка е концентрирана цялата магия на признатия сладкодумник да разказва своето "Преживяно". Безспорно е, с този свой тритомен шедьовър Влайков ще остане във високия класически свод на българската литература. Колко малко обаче знаем днес за политика, политическия писател, за общественика и публициста, за "сговориста" Тодор Влайков. Авторската изложба на Румяна Пенчева, посветена на 150-летието му, цели именно това цялостно възкресяване на изключителната личност на един от забравените строители на съвременна България - писателя, радикалдемократа, радетеля на кооперативното движение, парламентариста Тодор Влайков. Малцината, които издълбоко познават делото му, го обожават. Неслучайно възстановиха Радикалдемократическата партия в зората на демократичните промени. Мнозина литератори дори станаха политици заради обичта си към Влайков... В знак на почит към невероятната му политическа биография. Биография на един изключителен МОРАЛИСТ в най-красивия смисъл на това понятие, на ВЯРВАЩ ХРИСТИЯНИН, спасителен коректив на непробиваемата продажност на вечните политическите партизани в изтерзаната ни държава. Влайков е рядък и ценен политически екземпляр в историята ни, той е почти абсолютното изключение, което по други, хуманистични, а не всевалидните прагматични критерии би трябвало всъщност да бъде правило. При това в пошлото си обкръжение почтеният човек Влайков не изглежда като Дон Кихот, не е наивното старче от кривата оптика на тоталитарните времена, което полусляпо, водено от дъщеря си Радка, тича да се бори за човешки правдини... Дори в старост и болест, Влайков запазва достолепието си. Никога не се превръща в сянка на непреклонния боец срещу личния режим на Фердинанд, срещу авторитарното управление на Стамболийски, срещу гоненията на българските евреи, срещу гибелното въвличане на България на страната на Централните сили в Първата световна война. Тогава Влайков подписва антивоенния "Кръстев позив" на 50-те българи, пръв от които е Иван Вазов... Влайков е от една кръвна група с политически идеалисти като Алеко Константинов или Найчо Цанов, най-рядката, май окончателно и безвъзвратно изчезнала днес... Той сякаш няма аналогия в българския политически живот, в който присъства цели осем мандата като депутат. Европаралелите са по-уместни - можем да направим съпоставка фигури като тази на Фридрих Науман. (Неслучайно Международната фондация на негово име финансира изложбата ни). Факт е: "вълчите нрави на тогавашния политически живот не го увълчиха", с възхита  възкликва за Влайков съгражданинът и брат по перо Веселин Андреев. И ако това е безпрецедентен, но безспорен факт, то познавачите на Влайков продължават да спорят относно финала на политическата му  кариера. Той сам избира да напусне политиката - рязко и окончателно, така както преди това е сложил точка на писателството си, за да се впусне за 30 г. в политиката. В обстойния си предговор към "Преживяното" В. Андреев твърди, че той е завършил политическата си дейност с крах, макар крах със смисъл на морална победа. Но изводът му е горчив: "За цял четвърт век Влайков се отдава на политиката. От това загуби много самият той. Загуби нашата литература. Загубихме много всички". Проф. М. Неделчев, един от ревностните влайкови политически последователи и апологети, е категоричен за жеста на оттеглянето му през 1931 г.: "Но ако сговористката стратегия наистина е спасила страната от пълзящата,разпростиращата се и свирепстваща гражданска война, то тази политическа саможертва на остаряващия политик и писател си е струвала наистина".

            Може би затова днес с огромно удивление и възхита преоткриваме феномена Влайков. Възкресението на делото му е заслужено, защото той и днес се извисява недостижим и като образец за морал в политиката, и като еталон за писателско майсторство, като пример за бащинска обич към младите (Да не забравяме симпатичната практика да „гони” дори дебютиращите в сп. „Демократически преглед” автори, за да им връчи неочаквано хонорар. Тази почтена щедрост обяснява може би изключителната колекция книги с признателни автографи за „опълченеца” Влайков от представители на българския модернизъм като Чавдар Мутафов, Светослав Минков и мн. др).

 През 2004 h= по оригинален начин бе преиздаден недовършения му роман "Депутатът Делчо Жабурков", като внукът му Радко Влайков, на свой ред минал през политическа кариера, специално написа своята версия за това какво е да бъдеш депутат - 100-г. по-късно. Забележителен проект!  През 2013 г. проф. д-р Г. Близнашки преиздаде най-смелата книга на Влайков от 1910 г.: "Личният режим у нас. Бележки върху неговото развитие и върху условията за премахването му", през настоящата юбилейна година изд. "Български писател" ни срещна с автобиографичните му "Завои", а проф. Неделчев написа приносни "страници за Т. Влайков" - със същото заглавие, което носи изложбата ни - "Морал и политика". НЛМ се гордее, че притежава архивно и книжовно наследство, с което можем да направим релефна възстановка на уникалния профил на Тодор Влайков и неговата интелигентна и обичлива фамилия. Преди години получихме и дарение от наследниците на дарителската фамилия Влайкови. Благодарение на богатия Влайков фонд и на изследователското старание и обич на Руми Пенчева към световете му, днес ние имаме тази вдъхновена изложба. Искам накрая да благодаря и на скулптора Александър Хайтов, който също, съвършено в духа на Влайковото благородство, ни дари прекрасен барелеф на писателя - копие на този в с. Мирково, където е  създадена първата кооперация в България.

            На добър път на изложбата - нашият юбилеен дар за 150-летието на словобудителя и моралния  дарител на нацията Тодор Влайков!

                                              

                                   Катя Зографова, и.д. директор на Националния литературен музей

http://www.nationallibrary.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0003&sl=0015&ord=pos&ind=20&us=&vis=default&start=121&s=001&p=0015&n=151&sstr=&ssec=0015&boolean=&bac=Search&g=

      снимка: НБКМ

 

                   снимка НБКМ