Адрес: гр. София,

ул. „Княз Дондуков“ № 95 Б

тел.  02/ 987 34 14 , 0877 08 42 23

уредник: Милена Катошева

 

 

 

След кончината на Стилиян Чилингиров през 1962 г. въпросът за огромното му книжовно наследство и за съдбата на къщата на писателя, където се помещава то, остава отворен. Комисия от отдел “Култура и изкуство” констатира че “запазената битова обстановка – кабинет и др. представлява паметно място не само от гледна точка на нашата културна история, но тя ще бъде необходима за изграждане на Литературен музей в София”. Препоръчва се: “Да се запази архивът и библиотеката на писателя Стилиян Чилингиров в тяхната цялост и в този им вид, в който писателят ги е ползвал.” За целта е направено предложение за организиране на музейна сбирка “Стилиян Чилингиров”.

 

През 1968 г. домът на писателя е обявен за паметник на културата, ала седем години по-късно сградата е разрушена и на нейното място е издигната кооперация. През 1985 г. екип специалисти от Националния литературен музей възстановява работния кабинет на писателя. В мемориалния кабинет се съхранява изключително богатата и разнообразна по съдържание библиотека на  Стилиян Чилингиров. Тя съдържа около 21 000 тома книги и периодика на различни езици. Но може би най-ценната част от тази сбирка са многобройните автографи от почти всички видни писатели, живели и творили в края на ХІХ и първата половина на ХХ в.

 

     Сред тези книги е и неговата колекция от старопечатни издания от периода - края на 18 век до Освобождението на България през 1878 г. Това са издания на български, руски, сръбски, гръцки, немски и френски език. Някои от тях са изключително редки и ценни, а други отдавна вече са станали библиографска рядкост. Сред тях можем да споменем библиографски уникати като “Огледало” 1816 г. на Кирил Пейчинович, “Рибния буквар” 1824 г. на д-р П. Берон, издания на “Неделника” на Софроний Врачански и още много други.

 

Значителен дял от личната библиотека на писателя представляват книгите на  сръбски език или тези от сръбски и чужди автори, посветени на историческото минало на сърбите. Голяма част от тези книги той получава като дар  от Белградската библиотека в знак на признателност, че е помогнал за спасяването на книжния й фонд  по време на Първата световна война. Тези книги са с печати на Белградската библиотека, на библиотеката в Ниш и др.

 

Забележителна е и колекцията на мемориалния кабинет  от картини рисувани от такива майстори на четката,  като Петър Морозов, от автора на герба на София – Хараламби Тачев, от Райко Алексиев и др. В кабинета на писателя са експонирани множество вещи с художествена стойност,  а също и част от архива на Чилингиров.