На 07.10.2015 г. в двора на къща музей "Христо Смирненски" в столицата бе представен реализираният проект "Градина на символизма", спечелил втора поощрителна награда на Дарителската програма на Мото-Пфое за опазване на природното и културно наследство на България - 2013 г. Пред гостите прозвучаха за първи път ранни стихове на поета в рецитал на актьора Янко Лозанов. Слово произнесе и.д. директора на НЛМ Катя Зографова.

Националният литературен музей изказва благодарност на дарителя  Мото-Пфое ЕООД за финансовата подкрепа.

 

                 СЛОВО НА КАТЯ ЗОГРАФОВА ПО ПОВОД ОТКРИВАНЕТО НА "ГРАДИНАТА НА СИМВОЛИЗМА"

         Когато преди 5 години изнесох доклада си "Устойчивото развитие - възможност за спасение на музей "Христо Смирненски"на Първата националната кръгла маса на музеите по темата за устойчивото развитие, при мен дойде проф. Мила Сантова и ми каза, че едва ли всички идеи в иначе чудесния ми текст ще бъдат реализирани. Честно казано, тогава аз не вярвах, че и една от тях скоро ще се сбъдне! Бях разработила визията си като предизвикателство към съдбата на музея на Смирненски, който повтаряше тази на патрона си, сякаш го бе посетила и покосила "жълтата гостенка"... Признавам, че като Тома Неверници /ако се заиграя с псевдонима на Тома Измирлиев/ пратихме и проекта си за участие конкурса на Дарителска програма МОТО-ПФОЕ, може би защото вече бяхме губили двукратно надпреварата. За наша изненада този път спечелихме - при това в битка с около 60 проекта, единствени в раздела за културно наследство, за което имах честта да получа награда и диплом  за институцията от министър Стоянович.

                След тържествения ритуал обаче започна най-трудната част. Домът на Смирненски, затворен за посетители от 2007 г., не беше ремонтиран, покривът бе в тежко състояние, градината се бе превърнала в истинска джунгла в центъра на София, а на мястото на откраднатия улук, директно от фасадата на сградата беше прорастнало цяло дърво. Гледката бе красноречива и се съдържаше в едничка дума: РАЗРУХА. Понякога идваха писатели да си правят селфита пред нея, за да демонстрират колко са загрижени за Смирненски, но не правеха нищо повече освен постове на суетата си във Фейсбук. Появяваха се и журналисти, които завираха камери в най-грозните гледки на проблемната сграда, но не търсеха решение за възстановяването на музея, а евтина сензация. Но има хора, които истински ги боли! И стават все повече, както личи от интернет-петицията "Да спасим музея на Смирненски" от това лято, подкрепена от няколко хиляди граждани на България.

                Разбира се, най-загрижени сме в Националния литературен музей. Още щом домът на Юношата на българската поезия получи нотариален акт за държавна собственост, храбрите момичета от екипа ми запретнаха ръкави и започнаха преборването на проблема с битовата му разруха! Началото бе дългоочакваният ремонт на покрива, за да спасим сградата. Задължени сме на Министерство на културата за финансовата подкрепа, без която картината днес щеше да е още по-угнетяваща. От цяло сърце благодаря за последователната и успешна грижа за този тежък обект на главната уредничка Соня Кирицова, без да пропускам незаменимата ни художница Ивелина Велинова, нито Донка Билярска, Станислава Чешмеджиева, Костадинка Горанова, Иво Милтенов...

                Днес, благодарение на спонсорите от МОТО-ПФОЕ и здравата работа на младия ми екип, с радост откриваме един от най-оригиналните и изстрадани обекти на НЛМ. Това се случва знаково през октомври. Защото ГРАДИНАТА НА СИМВОЛИЗМА Е ЕСЕННА - малко тъжна, много романтична, тиха и замислена, изпълнена с тайни кодове и интелигентни внушения... Уви, прекрасната градина все още е в печалния контекст на сградите на музея, затворен за посетители, което сякаш още повече откроява контрастна помежду им. Но нека да мислим за красивата си рожба като за поредна стъпка в каузата за възстановяването на музейната функция и преобразяването на пространството "Смирненски" в един бъдещ културен и фестивален център! Духовно необходим и пръв по рода си в столичната община "Възраждане".

                Събитие в събитието е и представянето на малко известни и съвсем непознати и непубликувани ранни творби на Смирненски, които открихме в неговата изумителна "Микроскопична енциклопедия" от 1919 г. - до рисунката на символистична градина от неговия приятел Тома Григоров, която даде образ на изящната поканата, с която ви събрахме днес в закътаното дворче на фамилия Измирлиеви.

                Уважаеми гости, днес ще чуете стихове на поета, които ще прозвучат за пръв път пред публика в изпълнение на актьора и наш нов колега - Янко Лозанов. В тях ще откриете и символните образи на цветя, и поразителни аналогии с днешния ден и неговите порутени храмове... Но затова сме тук на земята музейните хора - за да разчистваме затрупаните пътища към духовните храмове!

                                                                                                              Катя Зографова

7 октомври 2015 г., 11,30 ч.

 

 

Сенки

1

Не бяха цъфнали, не бяха още

Те-белоснежните цветя

На любовта

И дълги дни и дълги нощи

Очакваха да

Мине тя.

*

Но дойде есен златодреха

Не мина тя, не дойде тя

И в самота

Пред скръбна привечер умряха

Те –нецъфналите цветя.

2

Порутен храм в забрава тежка тъне

Разбит кумир край гръмнат дъб

Стени обрасли в бурени и тръни,

Наоколо пустош, пустош и сън е…

В душата скръб, пред поглед тъп

Блуждай и гасне спомен скъп.

*

Уж ден, а мрак е непрогледен

Из него демон зъл цари

И съска там смехът му леден,

А аз вървя кат призрак бледен.

Отпред гори и канари,

Отпред пътеки без зари…

Цветя посадих, а събрах коприва,

Потърсих истини – навред лъжи;

Любов разпръсвам – злоба ме облива,

Запаля свещ – тъма ме пак обвива…

Глава тежи, душа тежи-

Душа ми кой ще освежи?...

Христо Смирненски