Националният литературен музей и Историческият музей - Попово
представят съвместна изложба в Кюстендил
През целия месец юли т.г. изложбите „И ние бяхме деца“ и „Писателите като хлапета”гостуват в къща музей „Димитър Пешев” в Кюстендил. Експозицията включва детски играчки от първата половина на XX в. от фонда на Исторически музей – гр. Попово и 15 табла – „Писателите като хлапета”, подготвени специално за пътуващата изложба от Националния литературен музей. Таблата са посветени на Алеко Константинов, Пейо Яворов, Дора Габе, Калина Малина, Змей Горянин, Йордан Стратиев, Светослав Минков и др. Документалният разказ ни връща в годините на тяхното детство, към творчеството им за деца и към оригиналните илюстрации на детски издания от художници като Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Никола Тузсузов.
Сред най-интересните експонати в изложбата, повечето от които са дарения, са настолни игри, познати ни и днес, като „Дама”, „Шах”, „Не се сърди човече”, но с различен дизайн; игра с дървени пръчици, игри с карти „Крачун и Малчо”, „Игрите на Амур“; дървени кубчета, камиончета, колички, пистолети, пушки; парцалени кукли, палячовци и др. Колекцията съдържа също и собственоръчно изработени играчки – върбови и царевични свирки, гимнастик, лопка (дрънкалка), патланджек (интересно устройство за изстрелване на кал) ; саморъчно направени ски и шейна, бебешка количка, люлеещо се дървено конче, детски велосипедчета и др.
Всеки посетител би могъл да се опита да реши ребус, игрословица или да намери други занимателни игри на страниците на списание „Звездица”, излизало в периода 1900 – 1907 г., а в деня на откриването малките посетители ще имат възможност да направят своя кукла от плат.
Кюстендил е седмата спирка на пътуващата изложба, която провокира интереса на малки и пораснали деца, а нейните автори закачливо отправят своето послание – да съхраним чистотата на детството в душите си и никога да не спираме да играем!
Изложбата ще бъде открита на 14.07.2016 г. от 16,00 ч. в къща музей „Димитър Пешев“.
Националният литературен музей събра граждани и институции пред паметника на Иван Вазов
По покана на Националния литературен музей граждани и представители на държавни институции се събраха пред паметника на Иван Вазов в София по случай 166 г. от рождението на поета, за да почетат паметта му.
Директорът на Националния литературен музей Пламен Георгиев- Крайски и главният уредник на къща музей „Иван Вазов" приветстваха гостите и съобщиха, че сърцето на поета, което в продължение на седмица бе показано в неговия последен дом, е „повикало" гражданите да се обърнат към най-съкровеното у нас, българите.
За тази една седмица музеят е бил посетен от близо 2 000 души.
Пред паметника на Вазов венци и цветя поднесоха от Народното събрание, от Министерството на културата, от ПГ на ПП ГЕРБ, от УНИБИТ, от Съюза на българските писатели, от Народния театър „Иван Вазов", от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", от Столичната община и др. Специален венец поднесе и Националният литературен музей, а гражданите отрупаха паметника с цветя.
Уредникът Янко Лозанов изпълни най-прочутите и обичани Вазови стихотворения, а малката София Иванова, която тази есен ще бъде първокласничка, рецитира пред паметника на поета стихотворението „Аз съм българче".
По традиция на рождения ден на поета – 9 юли, от 13 до 17 часа музеят на Вазов е със свободен вход.
По-рано сутринта специално за празника в къща музей „Иван Вазов" пристигнаха от Русе представители на Професионална гимназия за облекло "Недка Иван Лазарова" и подариха на музея двадесет национални знамена.
Главният уредник на къща музей „Иван Вазов" предложи всяка година в навечерието на рождения ден на поета, неговото сърце, запазено при специални условия, да бъде показвано в музея.
Да почетем паметта на Иван Вазов
Националният литературен музей кани жителите и гостите на София заедно да почетем паметта на народния поет Иван Вазов. На 9 юли, рожденият му ден, в 11 часа, да поднесем венци и цветя пред паметника на поета на ул. „Г. С. Раковски" в столицата.
Специално за празника ще пристигнат от Русе представители на Професионална гимназия за облекло "Недка Иван Лазарова", за да подарят двадесет национални знамена на къща музей „Иван Вазов" при Националния литературен музей.
Актьорът Янко Лозанов ще изпълни най-прочутите и обичани Вазови стихотворения, а деца ще рецитират „Аз съм българче". По традиция на рождения ден на поета от 13 до 17 часа музеят на Вазов в София ще бъде със свободен вход.
Паметникът на Иван Вазов в София. Скулптор - Иван Блажев
Националният литературен музей приема архива на писателя Светослав Минков
По инициатива на директора на Националния литературен музей Пламен Крайски бе проведена среща на внука на писателя Светослав Минков – Светослав Танев, със зам.-кмета по културата и образованието на Столичната община д-р Тодор Чобанов, за предаване на архивното наследство на писателя. Светослав Танев желае да направи дарение и да предостави възможността на хората да се докоснат до библиотеката и архива на твореца.
Пламен Крайски е изразил желание Националният литературен музей да приеме за съхранение архива на Светослав Минков, но поради липсата на помещение не може да бъде приета и неговата библиотека. За това директорът на Националния литературен музей е лансирал идеята личната библиотека на писателя да бъде приета в Столичната библиотека. „Макар да искаме да вземем за съхранение и библиотеката на Светослав Минков, към настоящия момент нямаме налични пространства, а културните ценности трябва да бъдат запазени. Надяваме се в скоро време, след активните ремонтни дейности на къщите музеи при Националния литературен музей, подкрепени от Министерството на културата, да имаме нови възможности", заяви Пламен Крайски.
По време на срещата зам.-кметът на Столичната община д-р Тодор Чобанов е предложил да се създаде читалня на името на Светослав Минков в Столичната библиотека, която да бъде на разположение на гражданите. Към читалнята се предвижда да бъде създаден и мемориален кът на твореца.
Инициативата е свързана с 50-годишнината от кончината на големия български фантаст и сатирик Светослав Минков (1902 - 1966). След най-известните му творби са „Синята хризантема" (1922), „Игра на сенките" (1928), „Дамата с рентгеновите очи"(1934), „Маймунска младост" (1942), „Колет от Америка" (1950) и др.
Очаква се окончателното решение на дарителя.
СЪРЦЕТО НА ПОЕТА
Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София.
По този повод Националният литературен музей организира пресконференция на 1 юли т.г. от 11 часа в двора на къща музей „Иван Вазов", ул. „Иван Вазов" №10.
Къщата музей „Иван Вазов" от 2 до 9 юли при извънредно работно време: от 10 до 19 часа.
На 9 юли, рожденият ден на поета, каним всички да поднесат венци и цветя в 11 часа пред паметника на Иван Вазов на ул. „Г.С. Раковски" в столицата.
СЪРЦЕТО НА ПОЕТА
„Безкраят Вазов" ни позволява всяка година да откриваме красиви или печални, житейски или книжовни поводи, за да се вглеждаме в необозримостта на словесния му необят, да си припомняме знакови и знаменателни събития от недалечната история на България, защото и литературните творби, и житейският път на Иван Вазов са вградени в тази всеобща памет. На 9 юли т.г. се навършват 166 години от рождението на поета, съвсем неюбилейно число за разлика от годишнината на неговия музей, най-първият, най-старият български литературен музей, открит преди 90 години. Домът на Вазов още приживе на поета се превръща в поклонническо място за българите, остава си такова и до днес – тук идват стотици деца, родени с благословията на стихотворението „Аз съм българче", стотици хора, които искат да се потопят в съхранената атмосфера на духовна патина и посветено слово, или просто мълком да се поклонят на националния ни писател.
Идват и мнозина, обзети от всевъзможно, често нездраво любопитство, за да разпитват за твърде личните подробности, с които обраства всеки национален мит, какъвто несъмнено е и Иван Вазов. Мнозина задават въпроса за смъртта на поета и за сърцето му, запазено в стъкленица.
Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова описва подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П.И. Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя" от 24 до 28 септември.
В навечерието на 9 юли и в годината на музейния юбилей искаме, макар и за преброени дни, да удовлетворим и това любопитство.
Едва ли ще сложим край на множеството спекулации и непочтителния интерес към живота и смъртта на Иван Вазов, който продължава да бъде „любим обект" и на жълтата преса, която описва, дописва, измисля и обругава кощунствено живи и мъртви. Желанието ни е различно и навярно е в съгласие с желанието на Вазовите близки и съвременници, които са взели решението да запазят и част от тленната плът заедно с нетленността на Словото. Скръбта на 22 септември 1921 година е била толкова всеподавяща и огромна, защото народът в своята първозданна и чиста наивност е усещал, че осиротява без своя Поет. Показвайки СЪРЦЕТО НА ПОЕТА ние искаме да покажем, че тази сиротност не свършва и днес, че и сега сме част от нея, защото сме част от Вазовия словесен безкрай, че продължаваме да живеем във Вазовата „Нова земя".