НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

На 20 март от 16.00 ч. в къща музей „Никола Вапцаров", ул. „Ангел Кънчев" № 37, ет. 4 Националният литературен музей и Исторически музей – Попово откриват съвместна изложба „И ние бяхме деца".
Изложбата представя играчки и детски фотографии от първата половина на XX-ти век, които ни връщат във времето, когато Дора Габе, Цанко Церковски, Калина Малина, Змей Горянин, Йордан Стубел, Асен Разцветников написват чудесните си стихове за деца. Наред с тях могат да се видят и оригинални илюстрации на Илия Бешков, Вадим Лазаркевич, Никола Тузсузов.
Авторите на изложбата са погледнали на детския свят от различни посоки и закачливо ни намигат, че всички ние, възрастни и сериозни хора, сме били деца, и ни канят да се върнем в него. Поне за малко. Всеки, който желае може да бъде участник в нашата програма – със стихотворение, песен, спомен или... с каквото реши.
Домакините са подготвили изненада за всяко дете, посетител на изложбата, като ще си тръгне с подарък, който саморъчно ще изработи.
Изложбата може да бъде посетена във всеки работен ден до 20 април 2015 г. от 10 до 17 часа като всеки път сюрпризите за децата ще бъдат различни срещу скромната сума от 2 лева. Очакваме ви!
 

Скъпи приятели на литературната история,

Заповядайте на премиерата на книгата "Знаменити, Забравени, Забранени" с автор Катя Зографова - и.д. Директор на НЛМ. Събитието ще се ще се състои на 25.03.2015 г. от 17:30 ч. във фойаето на втория етаж на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", където проф. Алберт Бенбасат ще представи пред широката общественост многопосочните и интересни търсения и открития на авторката за знаменитите, забравените и забранените творци на световната и българската литературна класика. Изданието е спечелило конкурс "Помощ за книгата" на Министерство на културата.

На 20 декември 2014 г. в къща музей "Никола Вапцаров" се проведе коледна литературна работилница за малки и пораснали деца - с участието на наследници и роднини на български писатели и поети. Националният литературен музей бе подготвил интригуваща програма за най-малките, а техните родители се потопиха в предпразничната атмосфера на 20-те години на XX в. с коледните рецепти на Елисавета Багряна, Анна Каменова, Пенка и Христо Чолчеви, Тодор Влайков и др. - приготвени майсторски от ресторант "Checkpoint Charly", а некои лично от писателските наследници. С присъствието си във "Високото пространство" ни удостоиха Елисавета Шапкарева, Мая Вапцарова, проф. Валерия Фол, Александър Чолчев и др., които споделиха с посетителите интересни спомени за именините си роднини, а всички заедно се насладихме на прекрасните кулинарни изкушения.

http://bnt.bg/news/kultura/lyubimite-kulinarni-retsepti-na-ba-lgarski-pisateli-i-poeti

На 10.12.2014 г. в НДК се състоя тържествена вечер по случай 105-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров. Организатори на събитието бяха Министерството на културата на Република България, Националният литературен музей, Българската академия на науките, Съюзът на българските писатели  и Националният дворец на културата. Зала 7 бе препълнена с културни дейци, народни представители, творци и родственици на Вапцаров, които отдадоха почит и заслужено уважение пред живота и творчеството на поета. Зам. министърът на културата Боил Банов прочете приветствено обръщение от името на министъра на културата Вежди Рашидов, а слово произнесоха председателя на СПБ Боян Ангелов, режисьорът Мая Вапцарова, председателят на БСП Михаил Миков, и.д Директорът на НЛМ Катя Зографова и множество други гости и почитатели на големия поет. На тържествената вечер бяха изпълнени много от непреходните стихове на Вапцаров, а програмата продължи с музикалното участие на  Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци от Гоце Делчев.

СЛОВО НА КАТЯ ЗОГРАФОВА ПО СЛУЧАЙ 105-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Н. Й. ВАПЦАРОВ

Уважаеми народни представители, г-н зам.-министър на културата, г-н Председател на СБП, драги домакини от НДК, г-жо научен секретар на БАН, Вапцарови наследници и почитатели, скъпи колеги писатели, критици и журналисти!

105 г. след рождението на Никола Вапцаров - уникалния Огняроинтелигент на България и на света, с ръка на сърцето трябва да признаем, че той все още остава недопрочетен, недооткрит и недоразтълкуван от нас, литературните историци. При това не само с ръкописното си наследство, огромната част от което пазим ние в последния му дом на ул. „Ангел Кънчев“ 37 в София. Не толкова и с неизвестните си ръкописи и разсекретени архиви, разпръснати из другите частни и държавни хранилища. Вапцаров е все повече „изгубен“ за новите поколения с прекрасните си детски стихове, някои от които притежават виртуозен двоен код, който позволява да бъдат четени и като детски творби, и като метафора на Втората световна война. А колко са българските и световни поети, които умеят да адресират посланията си така красиво „двойнствено“ – едновременно и към свежото възприятие на детето, и към гражданската съвест на възрастния? Ето заради този непростим дълг към Вапцаров, когото познаваме като че ли само и единствено като автор на „Моторни песни“, НЛМ с подкрепата на МК издадохме и разтълкувахме книжката „Стихотворения за деца“, илюстрирана от младата художничка Капка Кънева.

Звучи немислимо, но смея да твърдя, че сме „пропуснали“ дори текстове, които са включени в знаменитите „Моторни песни“ – като „Любовна“ или „Хайдушка“, която в замяна на изследователската ни немара пък се пее и като народна песен, и от Мишо Белчев... Считам и себе си обект на тези критични думи, защото преди да стана директор на НЛМ, бях уредник на Вапцаровия музей. В тези 7 години обвързах съдбата си и с вапцарознанието, и с мисията за спасяването на софийския музей. Всъщност точно в тази зала, препълнена, както и днес, в началото на новия милениум се зарекох – с вапцаровска вяра и куража на панагюрската си „лудост“, че ще преобразя отблъскващо мрачния и изоставен на произвола на времето последен дом на поета в модерен културен център. Днес, 10 години по-късно, КМ „Н.Вапцаров“ е не само с реставрирана автентична битова част, но и смея да твърдя - най-технологично оборудваният литературен музей на България. Това му отива на Вапцаров – техника по образование и романтика на машините. В трите нови зали с мултимедия, наречени „Високото пространство“ се случват не само обичайните рецитали, изложби и книжни премиери, но и неустоими събития, ориентирани към младите публики и към най-малките – нашите деца и внуци. Те също има защо да обикнат Вапцаров!

НЛМ, съвместно със СБП откри честванията на Вапцаровата годишнина в София на 24 ноември с изложба от художествените трезори на музея и с ръкописи на поета, сред които Кафявата тетрадка с шедьовъра „История“, сред които прозвуча рецитал на значими български поети с творби, посветени на Вапцаров. На нас ще се падне честта месец по-късно и да закрием националната програма. Сутринта на 20 декември във „Високото пространство“ ще се случи нашата коледна литературна работилница, в която ще има подаръци в стихове за децата, а докато малчуганите се забавляват, възрастните ще бъдат изкушени с истории и рецепти из архивите на български писатели...

В живота и в поезията си Вапцаров бе бунтар и новатор, един истински свободен и безбрежен морски дух. Затова и ние сме длъжни да търсим необичайни нови пътища към световете му. За 105-та годишнина на световния банскалия замислихме именно в неговия музей новата си програма „Семейна събота в моя музей“, която го преобрази в територия на детската фантазия.

И понеже днес всеки от нас, застанал на трибуната, изпълнява своя любима творба от или за Вапцаров, нека и аз ви предложа своята. Тя е най-яркото психологическо свидетелство, че поетът, загубил своя 8-месечен младенец, не само безкрайно е обичал децата, не само едва година след смъртта на сина си Йонко е започнал да пише за тях, но до самата си смърт не се е разделил с детето у себе си, чувствал се е едновременно старец и дете по душа. Знаменателен факт е, че запис на това стихотворение откриваме и в Карирания бележник, но и в предсмъртната тетрадка „Сампа“, която преди няколко години ни бе дарена от дъщерите на Младен Исаев. В нея за последен път в затвора Вапцаров записва с ръката си и с кръвта на сърцето си 7 свои творби. Сред тези сакрални поетически завещания е и стихотворението без заглавие „Ще бъда стар...“

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се, -

като окъсан рибен буквар,

модел хиляда осемстотин и четирийсе.

Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките – от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.

Защо пък не? В мечтите няма цензура,

мечтите греят в синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш ветъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.