НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

  • Начало
    • История на музея
    • Нормативни документи
      • Правилник за устройството и дейността на Национален литературен музей
      • Антикорупционни правила
    • Стратегия за развитие
    • Отчети
      • Годишен отчет за 2016 г.
      • Годишен отчет за 2017 г.
      • Годишен отчет за 2018 г.
    • Цени за посещение
    • Тарифа за такси и услуги
    • Профил на купувача
  • Новини
  • Структура
    • Специализиран отдел "Фондове и литературно наследство"
    • Отдел "Експозиции"
      • Къща музей "Иван Вазов"
        • Къща музей "Иван Вазов"
      • Къща музей "П. К. Яворов"
      • Къща музей "Петко и Пенчо Славейкови"
      • Къща музей "Никола Й. Вапцаров"
      • Къща музей "Христо Смирненски"
      • Къща музей "Димитър Димов"
      • Къща музей "Елин Пелин"
      • Къща музей "Емилиян Станев"
      • Литературен кабинет "Иван Богданов"
      • Литературен кабинет "Владимир Башев"
      • Литературен кабинет "Стилиян Чилингиров"
    • Отдел "Връзки с обществеността"
    • Отдел "Финансово-стопански"
  • Виртуални разходки
    • Къща музей "Пейо Яворов"
    • Къща музей "Славейкови"
    • Къща музей "Никола Вапцаров"
    • Къща музей "Иван Вазов"-София
    • Къща музей "Димитър Димов"
    • Литературен кабинет "Стилиян Чилингиров"
  • Мобилни изложби
    • “Да видят всички по света, че българский народ живее..."
    • “Сама в вечерний път вървя“
    • “Почит към Пенчо Славейков...”
    • "Писатели през фотообектива"
    • "Българската литература - срещи и диалози със света"
    • "Как ще спреш ти мене - волната..."
    • "Димитър Димов в писма и спомени"
  • Контакти
    • Адреси и работно време
  • Проекти
    • EuropeanaPhotography
      • Описание на проекта
    • Norway Grants & EEA Grants
      • Описание на проекта
      • Сайт на проекта
  • Партньори

В Европейската нощ на музеите на 21 май, от 18,30 ч. в къща музей „Димитър Димов” колегите са подготвили специална тематична вечер – „Романът „Тютюн“ – герои и прототипи“. Ще можете да разгледате уникални рисунки на прототипите на Борис Морев, Ирина, тютюнотърговците и др.
Музеят се намира на ул. „Кръстьо Сарафов” № 26, в кв. „Лозенец” в София. В него всичко е автентично запазено – голямото бюро на писателя, стругованата вазичка с подострени моливи – защото Димов е пишел само с молив, неизменните цигари “Слънце”, уникални ръкописи, снимки, свидетелства за прототипите на героите му.
Край стените, върху библиотечни полици е наредена огромната му библиотека - над 2500 книги, в която има научна литература от почти всички области на знанието.



 

За пръв път в Нощта на музеите отваря врати Мемориалният кабинет

на Стилиян Чилингиров

Мемориалният кабинет „Стилиян Чилингиров“ при Националния литературен музей за пръв път отваря вратите си в Нощта на музеите от 18,30 ч. на бул. „Дондуков“ 95 Б.

На това място е била неговата къща – средище на културния и обществен елит в онова време. След смъртта му сградата е била разрушена, за да бъде построена на нейно място жилищна кооперация. В едно от помещенията, където днес се намират фондовете на Националния литературен музей, е разположен и Мемориалният кабинет на писателя. Посетителите ще могат да видят негови лични вещи, оригинални ръкописи и картини на известни художници. Там се съхранява богатата му  библиотека, която съдържа над 21 хил. тома книги и периодика на всички европейски езици. Много ценна част от нея са старопечатните книги и сбирката с автографи от български и чужди писатели, живели и творили в края на XIX в. и началото на XX в.

Чилингиров завършва Педагогическо училище в родни си град Шумен и педагогика в Софийския университет.  Специализира история и литература в Берлин и Лайпциг. Бил е поддиректор (1916  – 1919) и директор (1919  – 1922) на Народната библиотека, председател на Студентския клуб (1904) и един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София. От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей (дн. Етнографски музей).

Писателят, когото в литературните среди наричаме „последният възрожденец“, има активна обществена дейност – през  1911 – 1913 г. е народен представител в 15-то Обикновено народно събрание и е секретар е на Прогресивнолибералната партия. През периода 1941 – 1944 г. той е председател на Върховния читалищен съюз и на Съюза на българските писатели. След септември 1944 г. е свален  от всички постовете. Книгите му не са публикувани, а творчеството му е обявено за неактуално, извадено от учебните програми и инкриминирано.

Започва литературната си дейност с поетични опити. Автор е на драми, пътеписи и романи, сред които „Добруджа и нашето възраждане“ (1917),  „Шинел без пагони“ (1930), „Български читалища преди Освобождението“ (1931), „Първа жертва“ (1935), „Какво е дал българинът на другитe народи“ (1941) и др. Сред най-известните му творби са романите „Владо Булатов. Роман в сонети“ (1922) и „Хлеб наш насущний“ (1926),  сборникът „Славянска антология“ (1910), „Прослава на Иван Вазов“ (1921) и др. Съставител е на първата поетична антология за деца „На ранина“ през 1911 г. Автор на интересна и богата мемоарна поредица.

Умира на 23 ноември 1962 г. в София. Архивното му наследство се съхранява в Националния литературен музей, в Централния държавен архив, в Научния архив на БАН и в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, гр. Шумен. Неговите наследници и днес продължават да даряват на Националния литературен музей останали у тях книги и архивни материали на писателя.



 

Заповядайте в Нощта на музеите в къща музей „Емилиян Станев” във Велико Търново. Там от 18,30 ч. ще бъдат прожектирани филми по творби на писателя.



 

В Европейската нощ на музеите на 21 май колегите от Националния литературен музей ще ви посрещнат в къщата на Елин Пелин в с. Байлово. Посетителите ще могат да видят любимия на поколения филм „Гераците”.



 

В Европейската нощ на музеите Националният литературен музей предоставя на жителите и гостите на София възможност да посетят Мемориален кабинет „Иван Богданов“. Създаден е през 1994 г., когато наследниците на Иван Богданов даряват на музея богатата му библиотека, наброяваща над 3000 тома книги, както и архив, съдържащ ръкописи, документи, картотеки, снимки, лични вещи, кореспонденция.
Иван Богданов е роден през 1910 г. във Велико Търново. Завършва гимназия в родния си град и право в Софийския университет. Започва да публикува през 1933 г. в литературния печат, а първата му книга, посветена на Илия Блъсков, излиза през 1940 г. През 1946 г. Богданов издава книгата „Между примирието и мира“, което става причина писателят да бъде изолиран от текущия литературен живот чак до 1960 г. През това време той не спира да работи и подготвя своите най-значими трудове – „Речник на българските псевдоними“, „Българска литературна периодика“, „Енциклопедичен речник на литературните термини“, „Тринадесет века българска литература“, „Българската книга през вековете“. Автор е на монографии за бележити исторически личности, както и на романизираните биографии на Хан Крум, Василий Врач, Кирил и Методий, Климент Охридски, Патриарх Евтимий, Симеон Велики, Никола Пиколо, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Авицена. 
Иван Богданов е сред основателите на създадения през 1990 г. Съюз на свободните писатели. 
Умира през 1994 г. в София.

 Мемориалният кабинет на Иван Богданов се намира на адрес: бул. „Княз Александър Дондуков“ 95 Б. В Европейската нощ на музеите ще бъде отворен за посетители от 18,30 ч. до 1,00 ч. 



 

More Articles...

  1. нощ на музеите Славейкови
  2. нощ на музеите Н.Вапцаров
  3. Нощ на музеите Иван Вазов
  4. Къща музей Яворов

Page 36 of 47

  • Start
  • Prev
  • 31
  • 32
  • 33
  • 34
  • 35
  • 36
  • 37
  • 38
  • 39
  • 40
  • Next
  • End

Link1 | Link2 | Link3

Copyright © 2014. All Rights Reserved.

This site created by ArsovImage.