Националният литературен музей приема архива на писателя Светослав Минков
По инициатива на директора на Националния литературен музей Пламен Крайски бе проведена среща на внука на писателя Светослав Минков – Светослав Танев, със зам.-кмета по културата и образованието на Столичната община д-р Тодор Чобанов, за предаване на архивното наследство на писателя. Светослав Танев желае да направи дарение и да предостави възможността на хората да се докоснат до библиотеката и архива на твореца.
Пламен Крайски е изразил желание Националният литературен музей да приеме за съхранение архива на Светослав Минков, но поради липсата на помещение не може да бъде приета и неговата библиотека. За това директорът на Националния литературен музей е лансирал идеята личната библиотека на писателя да бъде приета в Столичната библиотека. „Макар да искаме да вземем за съхранение и библиотеката на Светослав Минков, към настоящия момент нямаме налични пространства, а културните ценности трябва да бъдат запазени. Надяваме се в скоро време, след активните ремонтни дейности на къщите музеи при Националния литературен музей, подкрепени от Министерството на културата, да имаме нови възможности", заяви Пламен Крайски.
По време на срещата зам.-кметът на Столичната община д-р Тодор Чобанов е предложил да се създаде читалня на името на Светослав Минков в Столичната библиотека, която да бъде на разположение на гражданите. Към читалнята се предвижда да бъде създаден и мемориален кът на твореца.
Инициативата е свързана с 50-годишнината от кончината на големия български фантаст и сатирик Светослав Минков (1902 - 1966). След най-известните му творби са „Синята хризантема" (1922), „Игра на сенките" (1928), „Дамата с рентгеновите очи"(1934), „Маймунска младост" (1942), „Колет от Америка" (1950) и др.
Очаква се окончателното решение на дарителя.
СЪРЦЕТО НА ПОЕТА
Стъкленицата със сърцето на Иван Вазов ще бъде показана от 2 до 9 юли в къщата музей на поета в София.
По този повод Националният литературен музей организира пресконференция на 1 юли т.г. от 11 часа в двора на къща музей „Иван Вазов", ул. „Иван Вазов" №10.
Къщата музей „Иван Вазов" от 2 до 9 юли при извънредно работно време: от 10 до 19 часа.
На 9 юли, рожденият ден на поета, каним всички да поднесат венци и цветя в 11 часа пред паметника на Иван Вазов на ул. „Г.С. Раковски" в столицата.
СЪРЦЕТО НА ПОЕТА
„Безкраят Вазов" ни позволява всяка година да откриваме красиви или печални, житейски или книжовни поводи, за да се вглеждаме в необозримостта на словесния му необят, да си припомняме знакови и знаменателни събития от недалечната история на България, защото и литературните творби, и житейският път на Иван Вазов са вградени в тази всеобща памет. На 9 юли т.г. се навършват 166 години от рождението на поета, съвсем неюбилейно число за разлика от годишнината на неговия музей, най-първият, най-старият български литературен музей, открит преди 90 години. Домът на Вазов още приживе на поета се превръща в поклонническо място за българите, остава си такова и до днес – тук идват стотици деца, родени с благословията на стихотворението „Аз съм българче", стотици хора, които искат да се потопят в съхранената атмосфера на духовна патина и посветено слово, или просто мълком да се поклонят на националния ни писател.
Идват и мнозина, обзети от всевъзможно, често нездраво любопитство, за да разпитват за твърде личните подробности, с които обраства всеки национален мит, какъвто несъмнено е и Иван Вазов. Мнозина задават въпроса за смъртта на поета и за сърцето му, запазено в стъкленица.
Иван Вазов издъхва в семейната трапезария от масивен инфаркт в ранния следобед на 22 септември 1921 година. Сестра му Въла Вазова описва подробно последните мигове на поета. На следващия ден при направената от д-р Кубрат Каракашев в присъствието на д-р П.И. Стоянов аутопсия, сърцето и мозъкът са затворени и съхранени в стъкленици, тялото е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в храма „Света Неделя" от 24 до 28 септември.
В навечерието на 9 юли и в годината на музейния юбилей искаме, макар и за преброени дни, да удовлетворим и това любопитство.
Едва ли ще сложим край на множеството спекулации и непочтителния интерес към живота и смъртта на Иван Вазов, който продължава да бъде „любим обект" и на жълтата преса, която описва, дописва, измисля и обругава кощунствено живи и мъртви. Желанието ни е различно и навярно е в съгласие с желанието на Вазовите близки и съвременници, които са взели решението да запазят и част от тленната плът заедно с нетленността на Словото. Скръбта на 22 септември 1921 година е била толкова всеподавяща и огромна, защото народът в своята първозданна и чиста наивност е усещал, че осиротява без своя Поет. Показвайки СЪРЦЕТО НА ПОЕТА ние искаме да покажем, че тази сиротност не свършва и днес, че и сега сме част от нея, защото сме част от Вазовия словесен безкрай, че продължаваме да живеем във Вазовата „Нова земя".
Националният литературен музей представя проект за реставрация и консервация на къща музей „Христо Смирненски“
На 21 юни, от 11,30 ч., в двора на къща музей „Христо Смирненски”, на ул. „Овче поле“ № 116 в столицата, Националният литературен музей ще представи проекта „Реставрация, консервация и адаптация на сгради на музеен комплекс „Христо Смирненски“.
Арх. Константин Пеев (ЕКСА) и Соня Кирицова, гл. уредник на къщата музей, ще представят мерките, които ще бъдат предприети за възстановяването на сградите. Ще бъде анонсирана и концепцията на музейните специалисти за социализация на един от най-старите музеи в София.
Посетителите на представянето на проекта ще могат да чуят и стихове на поета в изпълнение на актьора Янко Лозанов.
Къщата, в която е живял Христо Смирненски от 1916 г. до 1923 г., е паметник на културата от национално значение. Тя е затворена за посетители повече от 12 години. Последното обновяване на музейната експозиция е от 1969 г.
Проектът, който ще бъде представен на 21 юни, се финансира от Министерството на културата, което отпусна средства и за извършения преди две години ремонт на покрива на музея.
Пламен Крайски – директор на Националния литературен музей и екипът му активизираха в последните месеци своите усилия за спасяване на дома на Пейо Яворов на ул. „Г. С. Раковски“. Амбицията на музейните специалисти е в най-скоро време къщата музей на Христо Смирненски да отвори врати за посетители и да се превърне в привлекателно културно средище и пространство за образователни програми, семинарна и изследователска дейност.
София ще има ново културно пространство
Със заповед на директора на Националния литературен музей експозицията на къща музей „Пейо Яворов” в София е затворена. Основанието за това са констатираните конструктивни проблеми на сградата. Заповедта е издадена на базата на ЗКН чл. чл. 71, 72, заповед № СО-РД-09-271/22.03.2013 г. на кмета на Столична община и чл. 7 и чл. 11 от Правилника за устройството и дейността на Националния литературен музей. Министърът на културата и собственикът на къщата са в процес на преговори с цел тя да се върне във владение на държавата. Сегашният собственик ще бъде обезщетен с друг имот. След това предстои основен ремонт, за който има готов проект и изграждане на нова експозиция.
Докато трае процедурата и ремонта, директорът на НЛМ Пламен Крайски и собственикът Васил Панчев са се споразумели дворното пространство да се използва за изяви на музея. В него ще бъдат представяни изложби, камерни концерти, книги, ателиета за деца. Целта е то да се приобщи към културното пространство на столицата. От булевард „Патриарх Евтимий” до Софийската опера жителите и гостите на града да усещат духа на творците му.
Скъпи деца и родители, баби и дядовци!
На 1 юни, Международния ден на детето, Националният литературен музей кани най-малките си посетители на едно забавно пътешествие с героите от поемата „Влак", написана от Никола Вапцаров. Всеки ще има своя роля в литературното ни приключение!
Заповядайте при нас! Започваме в 10,30 ч. в къща музей „Никола Вапцаров" на ул. „Ангел Кънчев" № 37, етаж 4.
Очакват Ви приятни изненади!
