Националният литературен музей и Националната библиотека
откриха изложба по случай 150 г. от рождението на Пенчо Славейков
Националният литературен музей и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ представиха национална изложба, посветена на 150 г. от рождението на Пенчо Славейков. Тя беше открита на 12 април в Централното фоайе на Националната библиотека от проф. дфн Боряна Христова - директор на Библиотеката, и от г-н Пламен Крайски – директор на Националния литературен музей. Поздравиштелен адрес по случай културното събитие изпрати кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова. Експозицията може да бъде посетена от гражданите и гостите на София до 9 май т. г.
Изложбата се организира в навечерието на 150 години от рождението на поета – 27 април 1866 г. Тя включва оригинални авторски и преводни книги на Пенчо Славейков, негови лични вещи, снимки, ръкописи, документи, кореспонденция и художествени произведения от фондовете на Националната библиотека и от къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“ в София.
Разказът във витрините започва от родното място на поета, с изглед от процъфтяващия през Възраждането в икономическо и културно отношение град Трявна. Интересни фотографии показват семейната среда и моменти от ранните години на Пенчо Славейков.
Представени са още по-важните периоди от живота и творческото дело на поета - неговият студентски период в Лайпциг (1892–1898 г.), принадлежността му към литературния кръг „Мисъл”, сътрудничеството му в списание „Мисъл”, дейността му като директор на Народния театър. От фондовете на Националната библиотека са експонирани ръкописи и документи, които представят дейността му като поддиректор и директор на културната институция. Много от тях се показват за първи път пред широката публика. Отделено е място и за неговите сътрудници в Библиотеката – Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Никола Михов и др.
Изложбата включва и лични вещи на твореца – неговата дървена мастилница с метални орнаменти и синьо стъкло, перодръжката от писалищната му маса, уред за масаж на ръцете, нож за рязане на хартия,цигаре, шал, както и пишещата машина, „Адлер”, която се съхранява в музея. Подредени са и вещи на неговата спътница – поетесата Мара Белчева - саше за носни кърпички от червена коприна, кожени ръкавици, копринен шал,изящен сервиз от дома й и др.
С ръкописи, картички и писма е представена духовната връзка между двамата творци, съвместната им работа по превода на „Тъй рече Заратустра“ от Ницше и поемата „Кървава песен“, за която Пенчо Славейков е предложен за Нобелова награда за литература през 1912 г. Проследени са последните години от изгнаничество на поета и смъртта му в Брунате - Италия.
При откриването на изложбата актьорът Янко Лозанов изпълни творби на Пенчо Славейков.
Автори и куратори на изложбата са д-р Милена Тафрова, д-р Руслан Иванов от Националната библиотека и Здравка Никовска, главен уредник на къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“.
За контакти и допълнителна информация - Здравка Никовска, главен уредник на къща музей „Петко и Пенчо Славейкови“
тел. 02 987 19 45, GSM 0899 84 40 46
email – zdravkanik@ abv. Bg
д-р Милена Тафрова, д-р Руслан Иванов – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, тел. 02 9183 169
email – This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
На 01.04.1966 г. преди 50 години в Букурещ внезапно си отива големият български белетрист, учен и драматург проф. Димитър Димов. Авторът на „Поручик Бенц", „Осъдени души", „Тютюн", „Роман без заглавие", на драмите „Жени с минало", „Виновният", „Почивка в Арко Ирис" и др. е един от българските класици на XX в., чието творчество надхвърли пределите на страната. Романите му „Осъдени души" и „Тютюн" са екранизирани и преведени на десетки езици. Поклон пред светлата му памет!
Национален литературен музей, къща музей "Димитър Димов"
Моменти от представянето на книгата за Змей Горянин "Завръщане"
Залите на „Високото пространство" се оказаха тесни да поберат всички, дошли да споделят „Зъвръщане"-то на Змей Горянин. Сред гостите на ансамбловата вечер (с презентация, постерна изложба и показ на оригинали) бяха почитатели на делото на писателя, дошли специално от родното му Русе, десетки колеги от БАН, СУ, НБУ, Държавна агенция архиви, Националната библиотека, сред които именити литературни историци, известни документалисти, поети, писатели, издатели, музиканти. Разбира се, най-развълнувани бяха родственичките на Змеицата (Соня Димитрова) от рода на художниците Буюклийски, синовете на съзатворниците на Змея... Удивително много бяха младите хора, които няма да видите на снимките, защото останаха във втората зала, правостоящи в повече от двата часа на безкрайно богатата вечер, затаили дъх пред блестящия анализ на творческото „преображение" на писателя, който с много страст и проникновение направи проф. Михаил Неделчев. Интерес предизвика и Любен Козарев, собственик на издателство „Изток-Запад", който очерта амбицията му да бъдат преоткрити имената на безспорни майстори на словото и четката като Бешков и Божинов, цялостното дело на Яна Язова, а сега и даровитият забравен Змей... Катя Зографова сподели как е получила настойчива поканата от издателството за създаване на нова поредица след появата на книгата ѝ „Знаменити. Забравени. Забранени", за назоваването ѝ „НЕЗАБРАВА", за избора първото име в нея да бъде това на Змей Горянин... И.д. Директорът на НЛМ подчерта факта, че поредицата е замислена и започва живота си триумфално в годината, когато НЛМ чества своята 40-годишнина. И приятната изненада от плодовете на усилената работа на съставителките – интересът към „Незабрава" и „Завръщане"-то на Змей Горянин да надхвърли всички предварителни очаквания. Свидетелство за това са почти ежедневните участия в телевизионни и радиопредавания, вече повече от 10 от излизането на книгата, която вероятно ще има и нов тираж заради, завидния читателски интерес... Зографова не пропусна да благодари за присъствието на събитието на Васил Балевски, почетния председател на Дружество „Змей Горянин", изкачил 4 етаж с патерицата си, както и на „литературния детектив" д-р Тони Зарев, който също, въпреки физическите си затруднения не се е отказал да „покори" „Високото пространство". Именно подобни присъствия доказват, че Литературният музей прави неустоими, обществено значими събития.
В заключение: премиерата на книгата „Завръщане", съставена от К. Зографова, Д. Билярска и Ст. Чешмеджиева, изложбата, дело на Ива Велинова, презентацията на Милена Катошева, беше паметно, изключително ярко начало на 40-годишнината на Националния литературен музей. Дано и следващите инициативи бъдат на зададеното високо ниво!
През 2016 Националният литературен музей чества своята 40-годишнина.
Знаково именно през настоящата година (по предложение на издателство "Изток-Запад" след появата на панорамното изследване "Знаменити. Забравени. Забранени" на Катя Зографова) започваме новата си съвместна поредица "НЕЗАБРАВА".Тя ще възкреси попаднали под ударите на тoталитарната репресия или незаслужено забравени писателски имена. НЛМ притежава завиден масив от документи, книги, вещи, снимки и ръкописи на забравени и забранявани творци, както и ценна емигрантска колекция, и двете събирани десетилетия преди демократичните промени, още във времето на създаването на музея.
Новата поредица започва с изваждане от "чекмеджето" на удивителното и по обем, и по жанрово разнообразие дело на Светозар Димитров, по-известен с псевдонима си Змей Горянин. В тома с автобиографични и биографични произведения "Завръщане", спечелил конкурса "Помощ за книгата" на Министерство на културата, съставителките Катя Зографова, Донка Билярска и Станислава Чешмеджиева са включили родовата сага "Червеният хотел", надхвърляща и най-смелото литературно въображение; прекрасния мемоар "Моят приятел Елин Пелин"; два вдъхновени пътеписа от новоосвободена Добруджа; пребогата снимкова и документална кола; кореспонденция с приятели творци, съпругата Соня, Фани Попова-Мутафова, княгиня Евдокия. Акцент в "Завръщане" са разтърсващите "Скици и ескизи", в които дефилират политици и интелектуалци, запазили самоуважението (и дори чувството си за хумор) в най-мрачното обиталище на соца -
Софийския централен затвор; есето "Синият час"; изумителните "Две думи", в които се очертава релефният профил на "третото поколение" и се извисява като модел за гражданско поведение фигурата на Райко Алексиев, садистично убит от политическия режим след 1944 г. Свидетелство за огромния кураж на Змея е, че той пише опасните "Две думи" след затвора, където е хвърлен от "народния съд" заради едногодишната си работа в Дирекция по печата, по обвинения, че е бил цензор и националист.
Премиерата на "Завръщане" е замислена като акт от голямото завръщане в българската култура на талантливия и плодовит писател, автор на повече от 50 книги с исторически разкази, повести и романи, нежни стихове, хиляди остри сатири, произведения за деца. На вечерта на Змея за пръв път ще бъдат показани неговите уникални миниатюрни ръкописни книжки, изписани с брилянтен калиграфски почерк, саморъчно оформени и подвързани от автора, негови рисунки и "змейския" му екслибрис, майсторските му филигранни дърворезби, дори малката му лаборатория по фитотерапия... Ще бъдат експонирани преписът на Кондиката на Бачковския манастир, считана за изгубена, преди да бъде открита в НЛМ, както и постъпилите през последните 5 години дарения на неизвестни ръкописи, които дообогатяват профила му. Артефактите на многостранното творчество на Змей Горянин ще бъдат представени ансамблово - и по класическия музеен начин - в оригинал, на фона на постерна изложба, и с модерна презентация. Вечерта ще води проф. Михаил Неделчев, а за Змея ще говорят Катя Зографова от НЛМ и Любен Козарев от "Изток-Запад".
За контакти: Катя Зографова, Донка Билярска, Станислава Чешмеджиева,
тел. 02 9 87 34 24 /Дирекция на НЛМ/; 0887710868; 0876987105
Моменти от представянето на новата книга на Росен Тошев
"От Царское село до Черная речка"
При голям интерес премина представянето на книгата на Росен Тошев "От Царское село до Черная речка". Изданието, чийто тираж е за истински ценители и библиофили, съдържа 50 паралелни превода в хронологичен ред на стихотворения на Александър Сергеевич Пушкин, очерк с асоциативни хипотези, отразяващи моменти от биографията на поета, както и множество бележки за особеностите на поетичния му език, история на написване на стиховете, първи публикации и преводи. Авторът и преводач Росен Тошев предлага един нов подход към личността и творчеството на Пушкин.
За новата книга с подзаглавие „Малка Пушкинова поетична енциклопедия" споделиха своите впечатления Катя Зографова, Румен Леонидов, Николай Светлев, издателят Тодор Костадинов, Любен Лачански.
Гостите имаха възможността да се насладят на прекрасния рецитал на стихове на Пушкин, на френски, руски и български език, поднесен от Светла Тошева, както и на известния романс по стихове на Пушкин „Я Bас любил", изпълнен от Антония Тошева, в превод на български от нейния баща Росен Тошев.
„С Пушкиновата вечер Националният литературен музей започва юбилейните "СЛАВЕЙКОВИ ЧЕТЕНИЯ" в софийския музей, посветени на 150-годишнината от рождението на Пенчо Славейков. Това ще бъде поредица от премиери на стихосбирки и литературно-исторически книги, лекции и открити уроци, посветени на Олимпиеца на българската литература." – сподели с гостите Катя Зографова.
