НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

В рамките на Световната седмица на Космоса Националният литературен музей гостува на Плантериума в гр. Смолян с изложбата "Как ще спреш ти мене, волната..." И.д. директорът на НЛМ г-жа Катя Зографова представи книгата си "Играещата със стихиите".

 Изложбата е посветена на 120-годишнината от рождението на поетесата Елисавета Багряна. Известен е нейният интерес към астрономията и близкото й приятелство с големия български астроном Владимир Шкодров.

На 22 постера са показани множество оригинални ръкописи, вещи, снимки и книги с автографи, разказващи за духовните пътешествия на поетесата.

                    „ИВАН ВАЗОВ: ПЛОВДИВСКИ ХРОНИКИ”                                                  Пловдивският период /1880-1886 г./ на Вазов бележи истински личностен разцвет на младия, 30-годишен творец, защото в тези 6 години той се изявява като политик, театрал, публицист, просветител и особено като всестранно надарен писател, творец във всички литературни жанрове: поемата /”Зихра”, „Загорка”, „В царството на самодивите”/, мемоаристиката /”Неотдавна”/, пътеписа, детската поезия, драмата и дори мистификацията /”Кихавицата на Саллюста”/. Пловдивските литературни и обществени хроники на Вазов са наистина сюблимни, ако използвам собствената му патосна дума от „Епопея на забравените”. Впрочем, това е една от знаковите теми, които Патриархът твори в столицата на Източна Румелия. Само за 6 години в благодатния духовен климат на града той създава голяма част от своите поетични и белетристични шедьоври – „Сливница”, „Чичовци”, „Немили-недраги”. Неуморно редактира и списва вестници и списания, съставя и превежда като първи духовен мост към Европа знаменитата „Българска христоматия” /1884 г./ с образци на световната поезия /в братско съработничество с Константин Величков/, пише драми, с които подкрепя раждането на българския театър на сцената на някогашния „Люксембург”. И, разбира се най-енергично участва като народен представител в обществения и държавния живот на новоосвободената българска държава. Едно от културните чудеса на България несъмнено е точката на пресичане, могъщото съвпадение на творческия полет на националния ни поет с обществения и културен подем на столицатата на Източна Румелия - Пловдив! И е факт, че когато Вазов пристига в тук, градът му се вижда смущаващо „космополитичен”, но 6 години по-късно вече е преобразен в български, „архибългарски”...

Скъпи съграждани, убедена съм, че това върхово Вазово творческо битие в града на тепетата – с всички шедьоври, което е вдъхновило, е едно от литературноисторическите основания нашият уникален град да бъде достойна европейска столица на културата през 2019 г., макар и не така видимо като археологическите разкрития...

В изложбата са представени множество от най-ценните артефакти, притежание на къща музей „Ив. Вазов” – София, включително и такива от постоянната й експозиция! Първите издания на стихосбирките, писани в Пловдив: „Гусла” /1881/, „Поля и гори” /1884/, „Италия”/1884/, „Стихотворения за малки деца” /1883/, поемата „В царството на самодивите”, драмата „Руска” /1889/, както и илюстрациите към някои от тях. Печатните издания, с които творецът е свързал делниците си: в-к. „Народний глас” /1880-85/, сп. „Наука” /1882/, сп. „Зора” /1885/. Показваме портретни и семейните снимки на поета и неговата фамилия от Пловдив, както и любимите лични вещи на Патриарха – броеницата, писалката, сребърната табакера и цигарето...

             Най-разкошната тема в експозицията са двата Вазови юбилея - с безценните дарове, които Патриархът получава: калиграфските поздравителни адреси, изработени от художници като Иван Мърквичка и Харалампи Тачев, морските пейзажи от Евгения Шатц за І юбилей от 1895 г. и от Райко Алексиев за втория, скулпторния барелеф от Андрей Николов и живописните „Цветя” от Елисавета Консулова-Вазова за ІІ юбилей от 1920 г. Та до прелюбопитното меню от гозби с названия, вдъхновени от Вазови герои и произведения, изработено за тържествената вечеря в Юнион клуб от Стефан Баджов. Прави впечатление, че художниците, на които юбилейните комитети са поръчали съответните адреси, поднасят и своите лични дарове на Вазов – например прекрасния живописен „Старец” от Мърквичка. Жестове на приятелска почит му отправят и Жеко Спиридонов, Петър Морозов, Александър Добринов, портретувайки достолепно или шеговито самия него или обичани от поета места. Любопитни за публиката са знаменитата сребърна лира с венец и позлатена панделка, дар за класика от І юбилей, преподарен на Евгения Марс от Вазов. Или сребърният маслинов венец от македонската емиграция; Указът на НВ Борис ІІІ и решението на НС за провъзгласяването на Вазов за народен поет; грамотата на СУ, с която го обявяват за почетен доктор на университета; най-високият и ценен национелен орден „Св.Св. Кирил и Методий” с лента и звезда; златният часовник с монограм от министъра на просвещението Стоян Омарчевски, всички те подобаващо връчени на Патриарха през 1920 г. Като че самият втори Вазов юбилей с неизброимите трогателно искрени, не просто официално скъпоценни дарове, са символичен ритуал, който възвестява, че след националните погроми и покрусата, помрачили до дъно душите на българите, едничък техният Патриарх им е останал. Несъкрушим и възвишен в своята горда осанка! Вазов е всенародното упование, заревото, надеждата, че България въпреки всичко ще се съвземе и ще пребъде във времето...

           Какви са пловдивските реликви на обожанието към народния поет? Вазовият ръкопис „Из Източна Румелия”, прекрасната сребърна мастилница от І юбилей; лирата, везана със сърма, с надпис „Загорка”, подарена на Патриарха от неизвестна почитателка; портретната снимка на Вазов от ателието на известния пловдивски фотограф Кавра, 1881 г., с автограф за Бобчев, дипломата, с която той е провъзгласен за почетен гражданин на Пловдив по повод 50 г. от литературната му дейност; веселата бъклица от пловдивския худ. Никола Ботушаров; изящната рисунка от Димитър Андреев-Андрю „Джамбаз тепе, улица”, сравнима с работа на Щъркелов... И не на последно място – ценни архивни документи от фонда на Недко Каблешков в ДАА-Пловдив, подбрани от колегата Владимир Балчев. Това са съхранените паметни знаци от нечуваното, наистина царствено посрещане на Вазов в града на тепетата за втория му юбилей през 1920, когато една улица „Станционна” е преименувана на „Иван Вазов”. На несравнимата обич на пловдивчани Патриархът отговаря с реч – истинска апология на благословено плодотворния за духа му Град: „Да, Пловдив, с хубавата своя история; Пловдив, в който през времето на робството биеше най-силно пулсът на българското сърце; огнището на светлината, което изпрати пожарна искра по всички краища на България, който пръв издигна знамето на борба за черковна независимост и роди славен сонм деятели по народното възраждане; Пловдив, който и подир Освобождението беше в продължение на няколко години политически и духовен център на Южна България, удивляващ чужденците със своя всестранен напредък, със своя интензивен културен живот.

     И чини ми се, че тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, което ме съгряваше със своята отзивчивост и съчувствие; на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо, аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се окрили.”

                                                         Катя Зографова,

                                                         Директор на НЛМ    

(Слово при откриването на изложбата на НЛМ в гр. Пловдив, в програмата на ПРАЗНИЦИТЕ НА СТАРИЯ ГРАД. 23.09.2014 г., 17.00 ч., ДАНЧОВА КЪЩА, УЛ. „Арх. Хр. Пеев” №2)

След откриването на изложбата се състоя и пловдивската премиера на книгата „Неканоничният Вазов”, дълбоко свързана с вдъхновяващите очарования на този град. Тя беше представена от известния и обичан литературен историк Владимир Янев, доцент в Пловдивския университет.

По случай 450 г. от смъртта на Микеланджело Буонароти (1475 –1564 г.) на 18. 09. 2014 г. в  Националната художествена галерия бе открита изложбата „Рисунки на Микеланджело от Каза Буонароти във Флоренция“. На откриването присъстваха премиерът на Република България проф. Георги Близнашки и министърът на културата - доц. д-р Мартин Иванов. 

 Експозицията е с куратор д-р Пина Раджониери, директор на „Каза Буонароти“, а изложените произведения са четири оригинални рисунки, част от колекцията на къщата-музей. Изложбата ще бъде отворена до 15 декември 2014 г., придружена e от елегантен каталог и от няколко филма, посветени на Микеланджело, на творбите му и на „Каза Буонароти“.

„Каза Буонароти“ - домът на семейство Буонароти, днес е институцията, която съхранява историческата памет за живота и изкуството на майстора, като едновременно е музей, архив, библиотека и място за изследвания. В архива му се съхранява най-богатата документация за художника, разнообразно наследство, което включва писма, стихове, кореспонденция и други оригинални документи, докато музеят съхранява няколко признати шедьовъра на Микеланджело, сред които мраморни скулптури, скици и рисунки“ – пише директорът на Италианския културен институт Анна Амендоладжине в предговора към каталога.

В изложбата участват и два експоната, притежание на Националния литературен музей - ръкопис на стихотворението "Микеланджело" от Пенчо Славейков и първото издание на стихотворението "Статуята на Мойсей" от Иван Вазов.

На 19.06. 2014 г. в Клуб "Високото пространство" на къща музей "Никола Вапцаров" се проведе събитието "Четири имена, четири юбилея", посветено на четири знаменателни юбилея през Яворовата година на траура:  100 г. от смъртта на великия Пейо Крачолов Яворов;  100 г. от рождението на Ганка Найденова-Стоилова; 110 г. от рождението на художника Васил Стоилов; 30  г. от рождението на художничката Василия Стоилова. Специални гости на вечерта бяха Явора Стоилова, проф. Михаил Неделчев, проф. Вера Ганчева и магистри от ИФ на СУ. Слово произнесе Директорът на НЛМ - г-жа Катя Зографова, която представи презентацията "Столиката Ганка Найденова-Стоилова". 

 Катя Зографова представи и кратък обзор на културните събития в България и чужбина - минали и предстоящи, свързани с голямата Яворова годишнина,  а Явора Стоилова разказа за личността и делото на своя баща - забележителния български художник Васил Стоилов.

     Иво Милтенов, гл. уредник на къща музей „П.К. Яворов” преоткри световете на Василия Стоилова, чиито картини бяха изложени във втората зала на клуб "Високото пространство", и изпълни свои стихове в съпровод на пиано.