ОБНОВЕНИЯТ МУЗЕЙ НА ПЕЙО ЯВОРОВ СЕ ПРЕВЪРНА
В КУЛТУРНОТО СЪБИТИЕ НА СОФИЯ
Ремонтираният музей на Пейо Яворов на ул. „Г. С. Раковски" № 136 се превърна в културното събитие на София в късните часове на 21 май, когато посрещнахме Дванадесетото издание на Европейската „Нощ на музеите", съобщиха от Националния литературен музей.
Над 15 000 души посетиха къщите музеи на Националния литературен музей /НЛМ/ в Европейската нощ на музеите, отчитат статистиците. Най-засилен по обясними причини беше интересът към обновената фасада и дворното пространство на музея на Пейо Яворов в София, който посрещна над 6 000 посетители с интересна програма на открито и с ново ефектно външно осветление, превръщайки се закономерно и в едно от централните събития на културната вечер в столицата ни, допълват от Националния литературен музей. Стотици почитатели на творчеството на големия български поет така и не успяха да влязат в музея в съботната вечер, тъй като пред емблематичната сграда часове наред имаше голяма опашка, но си обещаха при първа възможност да го посетят.
Също така много голям бе интересът и към експозициите на къща музей "Петко и Пенчо Славейкови", където гостуваха общо над 5 000 души, а също и към къща музей "Иван Вазов", която бе посетена от близо 2 000 души в съботната вечер. Над 1 500 посетители имаше и в къща музей "Никола Й. Вапцаров" в Нощта на музеите, посочват още от Националния ни литературен музей.
За пръв път в Нощта на музеите в събота бяха отворени вратите на мемориалните кабинети на Стилиян Чилингиров и Иван Богданов, а поети от различни поколения при Литературен кабинет „Владимир Башев" събраха публика на открито в близост до дома на поета. В село Байлово къщата музей на Елин Пелин посрещна над 200 души, отбелязват от Националния литературен музей.
Европейската „Нощ на музеите" е организирана за първи път през 2005 г. от френското Министерство на културата и само за няколко години тя се разпространява успешно из цяла Европа. Българските музеи и галерии се включват веднага в инициативата още в първото й издание.
Информацията е от сайта на Министерство на културата на адрес http://mc.government.bg/newsn.php?n=5533&i=1
Програма на Националния литературен музей в Европейската нощ на музеите - 21 май 2016 г.
В Европейската нощ на музеите на 21 май, от 18,30 ч. в къща музей „Димитър Димов” колегите са подготвили специална тематична вечер – „Романът „Тютюн“ – герои и прототипи“. Ще можете да разгледате уникални рисунки на прототипите на Борис Морев, Ирина, тютюнотърговците и др.
Музеят се намира на ул. „Кръстьо Сарафов” № 26, в кв. „Лозенец” в София. В него всичко е автентично запазено – голямото бюро на писателя, стругованата вазичка с подострени моливи – защото Димов е пишел само с молив, неизменните цигари “Слънце”, уникални ръкописи, снимки, свидетелства за прототипите на героите му.
Край стените, върху библиотечни полици е наредена огромната му библиотека - над 2500 книги, в която има научна литература от почти всички области на знанието.
За пръв път в Нощта на музеите отваря врати Мемориалният кабинет
на Стилиян Чилингиров
Мемориалният кабинет „Стилиян Чилингиров“ при Националния литературен музей за пръв път отваря вратите си в Нощта на музеите от 18,30 ч. на бул. „Дондуков“ 95 Б.
На това място е била неговата къща – средище на културния и обществен елит в онова време. След смъртта му сградата е била разрушена, за да бъде построена на нейно място жилищна кооперация. В едно от помещенията, където днес се намират фондовете на Националния литературен музей, е разположен и Мемориалният кабинет на писателя. Посетителите ще могат да видят негови лични вещи, оригинални ръкописи и картини на известни художници. Там се съхранява богатата му библиотека, която съдържа над 21 хил. тома книги и периодика на всички европейски езици. Много ценна част от нея са старопечатните книги и сбирката с автографи от български и чужди писатели, живели и творили в края на XIX в. и началото на XX в.
Чилингиров завършва Педагогическо училище в родни си град Шумен и педагогика в Софийския университет. Специализира история и литература в Берлин и Лайпциг. Бил е поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека, председател на Студентския клуб (1904) и един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София. От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей (дн. Етнографски музей).
Писателят, когото в литературните среди наричаме „последният възрожденец“, има активна обществена дейност – през 1911 – 1913 г. е народен представител в 15-то Обикновено народно събрание и е секретар е на Прогресивнолибералната партия. През периода 1941 – 1944 г. той е председател на Върховния читалищен съюз и на Съюза на българските писатели. След септември 1944 г. е свален от всички постовете. Книгите му не са публикувани, а творчеството му е обявено за неактуално, извадено от учебните програми и инкриминирано.
Започва литературната си дейност с поетични опити. Автор е на драми, пътеписи и романи, сред които „Добруджа и нашето възраждане“ (1917), „Шинел без пагони“ (1930), „Български читалища преди Освобождението“ (1931), „Първа жертва“ (1935), „Какво е дал българинът на другитe народи“ (1941) и др. Сред най-известните му творби са романите „Владо Булатов. Роман в сонети“ (1922) и „Хлеб наш насущний“ (1926), сборникът „Славянска антология“ (1910), „Прослава на Иван Вазов“ (1921) и др. Съставител е на първата поетична антология за деца „На ранина“ през 1911 г. Автор на интересна и богата мемоарна поредица.
Умира на 23 ноември 1962 г. в София. Архивното му наследство се съхранява в Националния литературен музей, в Централния държавен архив, в Научния архив на БАН и в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, гр. Шумен. Неговите наследници и днес продължават да даряват на Националния литературен музей останали у тях книги и архивни материали на писателя.
Заповядайте в Нощта на музеите в къща музей „Емилиян Станев” във Велико Търново. Там от 18,30 ч. ще бъдат прожектирани филми по творби на писателя.