НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

ИЗЛОЖБА, ПОСВЕТЕНА НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА, ГОСТУВА В ПАЗАРДЖИК

На 14 април 2022 г., четвъртък, от 17.30 ч. в къща музей „Константин Величков“, обект на Регионален исторически музей – Пазарджик (ул. „Теодор Траянов“ №6), ще бъде открита изложбата на Националния литературен музей „Как ще спреш ти мене – волната…“, посветена на живота и творчеството на „звездната“ Багряна. През 2022 г. се навършват 95 години от издаването на емблематичната първа стихосбирка на Гранд дамата на българската поезия.

В 22 винилови постера изложбата разказва духовните пътешествия на Вечната и Святата. Древният порив на „Амазонката“ в странстванията ѝ по земя, море и небе е великата страст на поетесата, наградена в библейската си възраст с уникалната си втора среща с най-рядката звезда – Кометата. Всъщност още преди да се роди, Багряна е под знака не просто на пътуването, а на Полета! Сред най-ярките ѝ детски спомени е разказът на родителите ѝ за Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г. с техническите му чудеса и знаменития балон на Йожен Годар, полетял над града на тепетата. Поетесата му посвещава късната си поема за Стария град.

Знаковите пътувания на Багряна, родили шедьоври като „Стихии“, „Моята песен“ и паметни стихотворни цикли като „Бретан“, „Словенски вечери“, „Париж-Венеция“, Турския, Ливанския и Бразилския, са представени в цялото богатство на междукултурните диалози, чиято посланица е една от най-талантливите и красиви българки на всички времена. Малко известни и премълчавани литературно-исторически сюжети са разкрити документално – от митичното „бягство“ на Багряна и Боян Пенев към стихиите на Бретан, през приятелствата със сръбските и словенски творци, неподвластни на политическите конюнктури, та до истинската версия за гостуването в Рио де Жанейро и срещата ѝ с Педро и Дилма Русеви през 1960... За ценителите на историята са представени и ред непознати факти за гражданката Багряна: участието ѝ в защитата на българските евреи; помощта ѝ за освобождаването от концлагер на писателя комунист Асен Босев преди 1944 г. и на анархиста Делчо Василев след 1944 г. и др. Не са премълчани флиртът на голямата ни поетеса с властта след 9 септември, пътуванията ѝ до Москва, конгресите за мир и форумите на жените из цял свят…

Изложбата може да бъде посетена до 31 май 2022 г. всеки делничен ден от 9.00 до 17.00 ч.

НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ОТБЕЛЯЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ПОЕЗИЯТА СЪС ЗНАМЕНАТЕЛЕН РЕЦИТАЛ ПО СТИХОВЕ НА БЪЛГАРСКИ И СВЕТОВНИ ПОЕТИ

     На 21 март – Световния ден на поезията, в къща музей „Никола Й. Вапцаров" в столицата Националният литературен музей проведе литературно-музикална вечер, за участие в която бяха поканени поети, членове на Съюза на българските писатели и българския ПЕН клуб.
     Събитието бе открито от директора на НЛМ Атанас Капралов, който подчерта, че Вапцаров, символичният домакин на срещата, е един от световните български поети, удостоен с Почетната награда за мир посмъртно, след края на Втората световна война (връчена е на майка му Елена Вапцарова на Втория световен конгрес на мира във Варшава през 1953 г.). Той припомни също, че Световният ден на поезията е учреден през 1999 г. – на 30-та сесия на Генералната асамблея на ЮНЕСКО. Атанас Капралов поздрави участниците от името на председателя на българския ПЕН клуб Здравка Евтимова. С изпълнение на своя творба и стихотворение на руския поет Александър Блок директорът на НЛМ даде старт и на поетическия маратон, продължил близо два часа.
     Председателят на СБП Боян Ангелов припомни знаковата среща между българския книжовник Климент Охридски и българския владетел цар Борис Първи Покръстител през IХ век и други знаменателни факти от нашата културна история и поздрави участниците във вечерта с пролетните празници. Освен свое стихотворение, той прочете и творба на немския поет Андреас Грифиц в свой превод.
     Началото на литературното четене поставиха с музикални изпълнения бардовете Иван Христов и Петър Чухов. В последвалия рецитал свои стихове прочетоха Недялко Йорданов, Надежда Захариева, Георги Константинов, Бойко Ламбовски, Аксиния Михайлова, Иван Есенски, Елена Алекова, Димитър Милов, Румен Спасов, Амелия Личева, Илко Славчев, Анжела Димчева и Калоян Христов. Всеки от тях рецитира творби на свои любими поети, сред които Уилям Шекспир, Франсоа Вийон, Шандор Петьофи, Емили Дикинсън, Жак Превер, Николай Гумильов, Сергей Есенин, Георгий Иванов, Георгий Адамович, Христо Фотев, Борис Христов, Константин Кавафис, Корнелиус Платялис и Вислава Шимборска.
     В хода на поетичния рецитал прозвуча и древната максима, че когато оръжията говорят, Музите мълчат. Но провеждането на събитието повече от красноречиво показа, че оръжията, колкото и силно да говорят, не могат да заглушат дори шепота на Музите.