На 18 юни 1923 г. престана да бие огненото сърце на гениалния Юноша Христо Смирненски. Той се появи в българската литература изневиделица. Озари я с бляскавия си талант. И изгоря като звезда, завещавайки на бъдещите поколения своите идеали и мечти. Огънят на неговите стихове бушува и до днес. Няма българин, който да остава равнодушен към творчеството му – било то поезия или проза, хумор и сатира или импресионистични наброски. Всеки негов стих е магически. Всеки негов ред хваща за гърлото. Повгледайте се в лицата и в сенките на София. През деня или късно нощем, но особено привечер, когато мракът приижда, но още не е дошъл съвсем. И ще ги видите. Безсмъртните гаврошовци. Боязливата цветарка. Старият музикант. Гласът му звучи през годините – тревожен, буреносен, съпричастен:
Ний всички сме деца на майката земя,
но чужда е за нас кърмящата й гръд,
и в шеметния кръг на земния си път,
жадувайки лъчи, угасваме в тъма –
ний, бедните деца на майката земя.
Край нас се вие бич, над нас тежи хомот
и робския закон на жълтия метал;
ний раснем в нищета, ний гаснем сред печал
и ръсим в своя друм сълзи и кървав пот –
ний, бледи смъртници – родени за живот.
А ний сме океан от огнени вълни,
величествен керван към светли висоти;
Чрез нашите сърца вселената тупти,
живота се крепи на раменете ни,
но ний сме океан от стенещи вълни.
На земните блага всевечни сме творци,
а нужда ни души до хладната си гръд.
Под черните крила на дебнещата смърт
привеждаме чела със трънени венци –
ний, вечните творци, ний морните борци.
Но иде ден на съд! Над майката земя
надвисва ураган и в громкия му зов
преплитат се ведно омраза и любов,
а майката земя възсепва се сама,
потъпкала греха, отърсила срама.
Защото в боен ред сред робската тъма
възбунени вълни издигат се със рев,
защото накипя свещеният ни гнев
и неговият вик стозвучно загърмя:
„И ние сме деца на майката земя!"
Днес, 98 години от гибелта на Христо Смирненски, екип на Националния литературен музей поднесе цветя пред гроба му. С поклон пред изящния му талант и непреходното му дело.
Припомняме, че миналата година беше открит Културен център „Да бъде ден!" при къща музей „Христо Смирненски" в столицата. В скоро време тя ще отвори врати за посетители с възстановена автентична битова експозиция и представителна изложба, посветена на жизнения и творчески път на „слънчевото дете на българската поезия".
д-р Елена Алекова,
гл. уредник на къща музей "Христо Смирненски"/ Национален литературен музей
