КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМИТЪР ДИМОВ“ Е ОТВОРЕНА ЗА ПОСЕТИТЕЛИ

Вчера, на 1 април 2021 г., отбелязахме 55 години от смъртта на един от класиците на българската литература – Димитър Димов. За да увековечи паметта на писателя и да се съхрани неговото богато наследство, през 1967 г., една година след смъртта му, Изпълнителният комитет на Софийския градски народен съвет взима решение домът на Димитър Димов, намиращ се на ул. „Кръстьо Сарафов“ № 26 в столичния квартал „Лозенец“, да бъде превърнат в музей. Решението остава неизпълнено до 1969 г., когато с Разпореждане № 385/ 23.10.1969 г. на Министерски съвет се предприемат необходимите действия за уреждане на музея. До 1976 г. той е на подчинение на Районния народен съвет, а след създаването на Националния музей на българската литература (дн. Национален литературен музей) става негов филиал.

Музеят е запазил автентичната обстановка на жилището, което Димитър Димов купува през 1953/54 г. и в което живее и работи през последните 12 години от своя живот. От този дом Димитър Димов заминава за Букурещ на работна среща, в качеството си на председател на Съюза на българските писатели. На бюрото си е оставил записки с думи на френски език, книгата на Андре Мороа „Lelia ou la Vie de Geoge Sand“, няколко молива и една угаснала цигара в пепелника…

В музея можете да разгледате богатата му лична библиотека, с над 3 000 тома книги от почти всички области на знанието; съхранен за поколенията е целият архив на автора – ръкописи, снимки, кореспонденция, научни публикации, първите издания на романите му. Изключително интересна е и неговата лаборатория по химия, уреди по физика и радиотехника, апаратура по фотография. Любопитен е фактът, че още като ученик Димов се опитва да направи своя лаборатория по химия на няколко от местата, на които е живял със семейството си, но майка му Веса Харизанова се е страхувала и винаги криела или изхвърляла събраните колби, епруветки и химически реактиви. Една такава лаборатория е имал с приятелите си в двора на къщата на ул. „Кракра“ № 19 в столицата, където Димитър Димов живее със семейството си, след пристигането си от Дупница през 1919 г. Лаборатория „Едисон“, прекръстена по-късно на „Сапунено мехурче“ се помещавала в една барачка до къщата. През 30-те години на ХХ век семейството на Димитър Димов живее под наем на ул. „Добромир Хриз“ № 8, на ул. „Марин Дринов“ № 9, на ул. „Регентска“ № 60.

Димитър Димов се ражда в Ловеч, но прекарва детството си в Дупница. След като през 1934 г. заършва ветеринарна медицина в Софийския университет, Димитър Димов е назначаван за участъков ветеринарен лекар и за кратки периоди от време живее и работи в селата: Борима, Троянско (1934/1935); Лява река, Трънско (1935/1936); Ваксево, Кюстендилско (1936/1937); Кнежа, Оряховско (1937) и в Бургас (1938/1939).

Завръща се в София и постъпва на работа като асистент във Ветеринарния факултет на Софийския университет. По това време излиза от печат първият му роман – „Поручик Бенц“. Димов, вече отделен от семейството си, живее под наем на ул. „Сан Стефано“ № 27.

В периода януари 1943 – март 1944 г. Димитър Димов е на научна специализация в Мадрид. Едва завърнал се от Испания, е мобилизиран в Беломорието, откъдето в началото на септември се прибира в Дупница, където е евакуирано семейството му. Там го очаква и годеницата му – Нели Доспевска, с която се венчаят на 8 септември.

Когато се завръщат в София, Димитър Димов и съпругата му се установяват в дома на семейство Доспевски на ул. „Свети Седмочисленици“ № 49 (дн. ул. „Димитър Димов“ № 6. Там прекарват зимата и пролетта на 1945 г., след което писателят, който в този момент подготвя за печат втория си роман „Осъдени души“, напуска къщата и се премества на квартира на ул. „Иван Асен“ № 34, в съседство на семейство Геневи. С известно прекъсване за времето, през което преподава в Пловдив, Димитър Димов живее на ул. „Иван Асен“ до 1954 г., когато се нанася в апартамента си на ул. „Кръстьо Сарафов“ № 26 в Лозенец.

Къща музей „Димитър Димов“ е отворена за посетители от понеделник до петък, от 10.00 до 17.00 ч., при спазване на епидемиологичните мерки в условията на Covid 19– задължителна предпазна маска на лицето, дистанция и брой посетители – 30 % от общия капацитет.

Заповядайте!