На 22.10.2014 г. в ОКИ Музей за история на София бе открита изложбата на НЛМ "Път, на който не съзирам края...", осъществена с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Експозицията е посветена на 100-годишнината от смъртта на големия български поет и революционер П.К.Яворов. Събитието бе открито от г-жа Надежда Киров-Йовчева - директор на Музей за история на София. Слово произнесе и.д. директорът на НЛМ г-жа Катя Зографова. В програмата участваха още хорът на 91 НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“ с диригент Красимира Цуцманова и школата за арменски танци „Наири“ с ръководител Ема Шахинян.

 Официалното откриване постави начало на честванията на Музея за история на София на 100-годишнината от гибелта на П. К. Яворов с продължителност 22 октомври – 5 ноември 2014 г. и любезното партньорство на Координационния съвет на арменските организации в София, Детско-юношеския отдел на Столична библиотека и Фондация „Дарби”.

В 18 дигитални таблаНационалният литературен музей показва по уникален начин жизнения и творчески път на поета и неговите духовни търсения, оставили дълбока следа в българската културна история. Представени са различни ракурси от живота на Яворов – революционната дейност в Македония и Одринско, оригинали на поетически, драматургически и епистоларни творби, безценни предмети от фонда на къща музей „П. К. Яворов“ - София, някои от които ще бъдат експонирани за път в столицата. В тази представителна изложба авторите Иво Милтенов, Донка Билярска, Катя Зографова и художничката Ива Велинова разкриват поета като една от най-значимите личности в българския културен и обществен живот от началото на XX век. „Път, на който не съзирам края…“ се стреми да поднесе цялото документално и веществено богатство на Яворовия музей на ул. Г.С. Раковски“ № 136, без който никой културен българин не би могъл да си представи София и България.

 

 http://news.bgnes.com/view/1194157

 

 

                                     „ПЪТ, НА КОЙТО НЕ СЪЗИРАМ КРАЯ...“

 

                                                                       Все туй копнение в духът,

                                                                       все туй скиталчество из път,

на който не съзирам края.

                                               

И поглед вечно устремен

                                                                       напред, към утрешния ден,

без там пристанище да зная...

            Уважаема д-р Надежда Кирова-Йовчева, проф. Гаро Мардиросян, проф. Димитрина Нанева, г-жо Вартануш Задикян, скъпи колеги от Музея за история на София и от НЛМ, дами и господа!

Изложбата ни, посветена на 100-годишнината от смъртта на Яворов и финансирана от МК, вдъхновено чете битието на Поета през концепта, през призмата на Пътя. Първото й ниво: Пътят като география на раждането и на възвисяването на Поета в световния пантеон на литературата – от Чирпан, през Поморие и София – до Женева, Нанси, Париж и света. Но траекторията на Яворовото битие разчертава и една още по-сложна духовна и философска картография на Пътя, разпознат от нас като:

- Път към Словото и към братята по перо /в лицето преди всичко на съратниците от кръга „Мисъл“/;

- Път към свободата и към братята по оръжие - Гоце Делчев, Тодор Александров и по-малко известни революционери/;

- Път към Голгота /в образа на великомъченица Македония - Яворовата стигма, Яворовата зееща, незарастваща рана/;

- Път към другите /към арменците, евреите, бежанците/;

         - Път към любовта /въплътена в трите съдбовни жени - Дора Габе, Мина и Лора/;

            - Жестокият КръстоПът на всички тези пътища. Защото през 1913 г. в гибелно кълбо се сплитат личната драма на Лора и Яворов и огромната болка от загубата на Македония! Поетът притуря това двойно бреме върху кръста, който отдавна е понесъл – както го прозря Гео Милев – в надиндивидуалното, трупано векове българско страдание, заедно с тежката мъка на братята арменци, евреите, човека изобщо. Колко дребна изглежда всяка наша мъка, съизмерена със свръхчовешката устреленост на българския Титан на страданието! Вече 100 години се питаме и питаме: как е могъл Поетът да преживее – със слепи очи и кървящ дух екзистенциалния опит на своята последна година, когато броди нарочен за убиец, изоставен от всички, сиротно самси, сякаш единствено Божията промисъл движи сломената му черна Сянка из софийските улици. Гаснещата му траектория преминава през столичната тълпа с циничния й присмех, през обвиненията на огромна част от българското общество, хладнокръвно наблюдаващо агонията му. Единствено братята от ВМОРО и от кръга „Мисъл“ остават докрай до великия Смъртник. Нека зададем въпроса на една от изследователките му и приемем горчивия хап на истината в отговора му: „От кого беше убит Яворов?” „От жълтата преса, която бързаше да публикува невероятни и скандални измислици за виновността на поета. Убит беше от един бездарен автор на исторически драми, Иван Кравков, чието име днес никой не знае. Този „автор“, тогава главен секретар на Министерството на просветата, си отмъсти на драматурга Яворов в Народния театър, който беше отхвърлил пиесите му. Уволни го още когато поетът е в най-тежко състояние в болницата, „дисциплинарно“. С това Кравков узакони пред обществото клеветата, че Яворов е убиец на Лора. Убиха го юристите от Народното събрание, които му отказаха народна пенсия и го осъдиха на гладна смърт...“ Но Поетът отне на всички тях удоволствието да го унижат докрай, като ги изпревари и сложи достойно, по мъжки, точката на своя живот с куршума от своя браунинг и с последната капка от изпитата отрова. Яворов избра достойния финал на земния си път, Яворов отказа да живее опозорен от низшите духом, с последните пет гроша в джоба... Преди да тръгне в последния си Път - към отвъдното, той ритуално облече дрехата, с която бе воювал за Македония. И сбъдна стиха си:

            С кръвта си кръст ще начертая...

            И тоя кръст на дух свободен

            всегдашният ще бъде път;

            за гения ти все по него

            разкошни лаври ще растат...

            100 години по-късно Яворов грее в нашия български космос като огромна черна звезда, ослепително красива и пронизващо страшна.

Тя озари и нашата изложба, в която ще видите веществени реликви на поета и семейството му, някои от които се показват първица в София; Яворовите оръжия /грузинската кама, подарена му от Гоце Делчев, револверът, с който поетът се самоубива - до единствената снимка, на която Лора се усмихва.../

„Път, на който не съзирам края...“ е най-богатата и проникновена изложба в последните години, сред десетките други, превърнали се в запазена марка за НЛМ. Тя се старае да ви поднесе цялото документално и веществено богатство на Яворовия музей в София. Благодарение на сговорния ни авторски екип: Иво Милтенов, Донка Билярска, моя милост и /подчертавам приносите й!/ художничката Ива Велинова, която постигна визуално многосъставния и многопластов разказ за Яворовия Път и го постави в подобаващата му изящна сребърна рамка.

Прекрасната ни експозиция е израз на почитта на музейните хора към българския Гений на страданието. Тя е конкрапункт и на все по-видимата разруха на култовата сграда на „Раковски“ 136, в която е Явoровият музей, препродавана и прекупувана от богати частни собственици вече 20 години - с грешни, а вече опръскани и с кръв и барут банкноти... И днес, навръх 100-годишнината от смъртта на Поета, те все още владеят Яворовия музей, без който никой културен българин не би могъл да си представи София и България.

Колеги и приятели, софиянци, граждани на България - всички вие, с които солидарно изповядваме култа Яворов – подкрепете ни и не ни изоставяйте в битката за спасяването на софийският музей на Поета! За да не повтори той трагичната съдба на своя патрон!

И не забравяйте, че Националният литературният музей е една от малките, но твърди духовни крепости по безкрайния Път на Яворов във вечността. В онзи мистичен път, в който Поетът е абсолютно недосегаем, в който куршумът не го лови и никоя отрова не е способна да проникне в кръвта на Словото му - неговото звънко, горестно, провидческо, гениално слово.

Защото Яворов отдавна /и до свършека на вековете/ е поданик на озарените пространства на духовния Универсум.

И шеметно се носи по величествения си световен Път в Пантеона на Словото:един и същ на битието с урагана...“

                 Катя Зографова, и.д. директор на НЛМ

/Слово при откриването на изложбата /и на Музея за история на София/

22.ХІ.2014 г.

18.00 часа