НА 15 ЮНИ КЪЩА МУЗЕЙ „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“ ОТНОВО ОТВАРЯ ВРАТИ
След осемнайсетгодишно прекъсване музеят на големия поет ще посрещне първите си посетители. Официалното откриване ще се състои в двора на къщата (ул. „Овче поле“ 116) на 15 юни (сряда) от 11.30 часа с участието на директора на Националния литературен музей Атанас Капралов, д-р Елена Алекова - гл. уредник на къща музей „Христо Смирненски", квартет „Светоглас“, поета Георги Константинов, актьора Янко Лозанов и ученици от 43 ОУ „Христо Смирненски“ в столицата.
В обновения дом на поета посетителите ще се потопят в автентичната атмосфера, в която от 1916 до 1923 г. е живяло семейство Измирлиеви, бежанци от град Кукуш, Македония. В скромната, но уютна домашна обстановка Христо Смирненски пише най-силните си стихотворения и публицистични творби. В основата на битовата експозиция са оригинални вещи и обзавеждане, подарени на музея от родствениците на поета.
В залата на втория етаж е подредена експозиция с лични вещи, кореспонденция, оригинални ръкописи, снимки, първи и по-нататъшни издания на негови произведения. Изложбата следва хронологично и тематично жизнения и творческия път на Христо Смирненски. Сред най-интересните експонати са негови лични вещи:елегантен театрален бинокъл, инкрустиран със седеф, фотоапарат с комплект декоративни плаки, джобен часовник, „Микроскопична енциклопедия“ с негови стихове, подписани с псевдонима Ведбал, и илюстрирани от художника Тома Григоров, тетрадка с късни творби, която е в основата на емблематичната му стихосбирка „Да бъде ден“ (1922), предсмъртният бележник на поета, притежание на Националния литературен музей и др. В изложбата са включени още писма и подаръци, разменени между Христо Смирненски и Женя Дюстабанова, неговата годеница, семейни и лични снимки на поета, портрети, живописни творби и графики по негови произведения на известни български художници.
Националният литературен музей благодари за финансовата и моралната подкрепа на Министерството на културата през последните години, без която не би било възможно възстановяването на къщата музей „Христо Смирненски“.
„Аз не зная защо съм на тоз свят роден, / не попитах защо ще умра, / тук дойдох запленен и от сивия ден, / и от цветната майска зора...“ – написа през 1922 година възторженият Юноша. През целия си живот, ненавременно прекъснат, той бе търсил трудните отговори на въпроса за смисъла на човешкото съществуване. И си тръгна от света, без да ги намери. Тръгна си прекалено млад, за да осъзнае, че отговор на този въпрос няма.
Посрещна смъртта си с усмивка: „Тая година моята стара приятелка – Жълтата гостенка – потропа на левия ми дроб. Слава богу, че имам само два дроба – догодина вече няма къде да се приюти. Всъщност, мене какво ми трябваше да отивам „На гости у Дявола!“. Ето че опашката му остана в ръцете ми...“ („Как ще си отида млад и зелен“). Той искаше да живее и с песен да дочака „разноликата зора“. Но знаеше, че... „Вместо туй ще си отдъхна / там, отвъд във вечността, / лирата ми ще заглъхне, / ще остане песента“ („Вяра“). Останаха лирическите му шедьоври. В тях увековечи отрудените и онеправданите, озлочестените, безправните, които нарече свои братя. Остана надеждата му в доброто бъдеще на света, която е жива и до днес.
БРАТСТВОТО НА ПОЕТИТЕ
115 години от рождението на Младен Исаев
Преди няколко години Националният литературен музей стартира музикално-поетичната поредица „Братството на поетите“ с вечер, посветена на 100-годишнината от рождението на Иван Пейчев и неизвестното му приятелство с Никола Вапцаров, намерило израз в дисидентското му стихотворение „Предчувствие“, написано „от името“ на Никола Вапцаров през 1957 г.
На 10 юни 2022 г. от 17:30 ч. във „Високото пространство“ на къща музей „Никола Вапцаров“ (ул. „Ангел Кънчев“ 37) в София, ще се състои паметна вечер, посветена на 115 години от рождението на Младен Исаев и 80 години от разстрела на Никола Вапцаров. Именно Младен Исаев изнася от килията на затвора, в която са заедно с осъдения на смърт Вапцаров, оригиналите на „Прощално“ и „Предсмъртно“, записани в черния бележник „Байер“ и тетрадката „Сампа“. Тя е принадлежала на Антон Попов, който пише от лицевата ѝ част, а след това я дава на най-близкия си приятел, за да запише той за последен път своите стихове, накрая трети поет – Младен Исаев, я изнася от затвора. Какво по-красноречиво свидетелство от това за братството на поетите?
Дарена през 2004 г. от дъщеря му Валентина Исаева на Вапцаровия музей, днес култовата тетрадка е един от най-ценните експонати в последния дом на Огняроинтелигента.
Валентина Исаева и Катя Зографова, гл. уредник на музея, са подредили във „Високото пространство“ камерна изложба с ръкописи и снимки на Младен Исаев. За пръв път ще бъде показан пред публика и негов оригинален портрет, дело на художника Иван Табаков.
Слово за автора на „Поема за Вапцаров“ и на „Високи сини планини“, ще произнесе проф. Стефан Коларов, автор на няколко изследвания за Младен Исаев от 70-те и 80-те години на ХХ век, както и на книгата „Шестимата от дело №585/1942“ в поредицата „Архивите са живи“, 1982 г., в която присъства и Вапцаров.
На 18 май 2022 г. в залата на Държавен архив – гр. Монтана бе представена изложбата на Националния литературен музей „Българийо, аз всичко тебе дадох...", посветена на живота и творческия път на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Експозицията бе открита от Атанас Капралов – директор на НЛМ и Ангелина Емилова – началник отдел „Държавен архив" – Монтана. Официални гости на събитието бяха Ванина Вецина – областен управител на Област Монтана, Анна Динева, директор на Регионален държавен архив – Монтана, Александър Герасимов, директор на Дирекция „Хуманитарни дейности" към Община Монтана, множество интелектуалци, общественици, жители и гости на града.
Изложбата е изготвена от екип на Националния литературен музей и в 20 фотодокументални пана проследява основни моменти от житейската и творческа биография на Иван Вазов. Специално място е посветено на семейството – майката на поета Съба Вазова, братята му – ген. Владимир Вазов, ген. Георги Вазов и д-р Борис Вазов. Проследен е животът на Иван Вазов като емигрант в Румъния; престоят в Свищов, Русе, Берковица; годините, които Вазов прекарва и твори в Пловдив; изгнаничеството в Одеса и появата на първия български роман „Под игото"; установяването му в София. В експозицията са представени и ценни свидетелства за безпределната обич и признателност на целия български народ към Иван Вазов по време на честванията на двата му юбилея – Сребърната лира с венец, дар от Юбилейния комитет, орденът „Св. Св. Кирил и Методий", Царският указ, с който Вазов е обявен за Народен поет, поздравителни адреси и др. Снимки, ръкописи, кореспонденция, спомени от роднини и съвременници допълват визуалния разказ за забележителната му литературна дейност и участието в обществения и политически живот в следосвобожденска България. Важен акцент в изложбата са творческите срещи, приятелства и съвместна работа на писателя с големите български общественици – Константин Величков, Иван Евстратиев Гешов, проф. Иван Д. Шишманов.
Изложбата е осъществена с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България и ще гостува в Монтана до 17 юни 2022 г.
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ И ПОЧИТАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКАТА СЛОВЕСНОСТ,
Поздравявам Ви с 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. С празника, който ни прави съпричастни към най-високите постижения на българския творчески гений през вековете и откроява границите на безсмъртната Държава на духа, завещана ни от славни предци!
Поклон пред делото на светите братя Кирил и Методий, славянските първоучители и равноапостоли! Поклон пред усърдието на техните ученици и последователи, на всички знайни и незнайни книжовници и просветители през вековете! Защото без завещаното от тях нямаше да бъдем това, което сме – като народ и като отделни личности.
Поклон и пред усилията на онези наши съвременници, апостоли на словото и духовността, без които нямаше да има приемственост от минало към бъдеще, чието творчество ни прави по-богати и подхранва вярата ни, че въпреки всички изпитания на времето Духът ще надмогне Материята!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Атанас Капралов,
директор на Национален литературен музей