НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

ОТБЕЛЯЗВАМЕ 65 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА КЪЩА МУЗЕЙ „НИКОЛА ВАПЦАРОВ“ – СОФИЯ

На 7 декември 2021 г., в деня на 112-та годишнина от рождението на Никола Вапцаров, ще бъде отбелязан и 65-годишният юбилей от създаването на софийския музей на поета.

В залите на „Високото пространство“ на ул. „Ангел Кънчев“ № 37, от 15:00 часа, ще бъде открита изложбата „Знакови дарения“: култовата тетрадка „Сампа“ с оригиналите на „Прощално“ и „Предсмъртно“; „Моторни песни“ с автографи и ръкописно вписване на думата „Свобода“ в цензурирания финал на „Огняроинтелигентска“; писма от/до Елена Вапцарова; снимка на Йонко и Никола Вапцарови на царската моторница в Евксиноград; фотоалбума на 26-ти випуск на Морското машинно училище – Варна със стихотворението „Марш“ на младия поет; ценни книги с посвещения; нови преводи на Вапцаров на английски, украински, турски и фарси, двете издания на „Стихотворения за деца“, илюстрирани от художничката Капка Кънева и др.

Ще бъде експонирана и колекция живописни и графични портрети на Никола и Бойка Вапцарови и илюстрации на стихове от Огняроинтелигента, дело на художниците проф. Иван Димов, акад. Румен Скорчев, Добри Добрев, Иван Керезиев, Никола Вичев.

В кинозалата на „Високото пространство“ ще бъде представена презентацията „Преображението на един музей“ – документална история на литературното средище от създаването му до наши дни, не по-малко драматична от тази на патрона му...

На събитието ще присъстват музейни директори и колеги, дарители, приятели на НЛМ, родственици на поета.

За контакти:

Катя Зографова, гл. уредник;

тел. 0887710868

ПОЕТЪТ КОЛЬО КОЛЕВ Е НОВИЯТ НОСИТЕЛ НА НАЦИОНАЛНАТА НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ „ВЛАДИМИР БАШЕВ“

Носител на Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев“ за 2021 г. е поетът Кольо Колев. Жури с председател Георги Константинов присъди отличието на младия поет за стихосбирката му „Бунтът на пясъчните хора“, 2020 г., публикувана от издателство „Либра Скорп“.

Наградата бе връчена на 19 ноември в Литературен кабинет „Владимир Башев“ от Националния литературен музей и Национален дарителски фонд „13 века България“. Тържествената церемония беше открита със слова на директора на НДФ „13 века България“ – Слава Иванова и на Атанас Капралов – директор на Националния литературен музей. Приветствени слова изказаха поетът Димитър Христов и представителят на Литературен кабинет „Владимир Башев“ Красимира Санкийска. 

Сред гостите бяха Анжела Димчева – поетеса и журналист и Иван Ланджев – носител на наградата „Владимир Башев“ за 2019 година, който отправиха своите поздравления към наградения поет.

Носителят на наградата и удостоените със съпътстващи отличия поети са определени от жури с председател Георги Константинов и членове Валентина Радинска, Надя Попова, Димитър Христов Минчо Минчев, Атанас Капралов и Красимира Санкийска.

С почетни грамоти отЛитературен кабинет „Владимир Башев“ към Националния Литературен музей бяха удостоени Стамена Дацева –за стихосбирката ѝ „Градина на ръба“, 2021, Изд. „ВС Пъблишинг“; Калоян Христов – за стихосбирката му „Солени молекули“, 2020, Изд. „Знаци“; София Милева –за книгата ѝ „102 минути“, 2020, ИК „Селект Принт – П. И.“, Хасково; Александър Габровски – за книгата му „И скакалците сънуват“, 2021, Изд. „Жанет 45“. С грамота за най-млад автор бе удостоен Даниел Луканов за стихосбирката му „… И кратък стих ти посветих“, 2021, Изд „Хеликс прес“.

По традиция, освен грамота, носителят на Националната литературна награда „Владимир Башев“ получи от Национален дарителски фонд „13 века България” картина на художника Васил Колев – Vassillo. 

Церемонията премина с музика по стихове на Владимир Башев, записи на негови стихотворения и поетично четене на наградените поети.

Националната литературна награда „Владимир Башев“ е учредена през 1969 г. и се присъжда на всеки две години за издадена стихосбирка на млад поет. Досегашни носители на отличието са Воймир Асенов, Калин Донков, Драгомир Шопов, Андрей Андреев, Виктор Самуилов, Янислав Янков, Минчо Минчев, Иван Голев, Емил Симеонов, Георги Борисов, Александър Томов, Добромир Тонев, Паруш Парушев, Надя Попова, Димитър Христов, Златомир Златанов, Роза Боянова, Ясен Устренски, Бойко Ламбовски, Балчо Балчев, Цанко Лалев, Николай Луканов, Елица Виденова, Росица Ангелова, Соня Николова, Милен Камаревa, Мария Калинова, Иванка Могилска, Мартин Спасов, Росен Карамфилов и Иван Ланджев.

ОФИЦИАЛНО ВРЪЧВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА ЗА ПОЕЗИЯ „ВЛАДИМИР БАШЕВ" 2021

На 19 ноември 2021 г., от 11:30 ч., в Литературен кабинет „Владимир Башев" (София, бул. „Ситняково" № 79, вх. Д, ет. 5, ап. 15) ще се състои тържественото връчване на Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев" 2021. Тя се присъжда на всеки две години за издадена стихосбирка на автор до 32 годишна възраст – възрастта, на която си отива поетът Владимир Башев. Конкурсът се организира от Националния литературен музей и Национален дарителски фонд „13 века България".
За конкурса постъпиха стихосбирки, издадени през 2020 и 2021 г., на млади автори от цялата страна. Седемчленно жури с председател Георги Константинов и членове: Надя Попова, Валентина Радинска, Димитър Христов, Минчо Минчев, Атанас Капралов – директор на Националия литературен музей и Красимира Санкийска – представител на Литературен кабинет „Владимир Башев" ще излъчи наградения. По традиция председателят на журито Георги Константинов ще обяви носителя на наградата „Владимир Башев" 2021, който ще получи картина, предоставена от Национален дарителски фонд „13 века България" и почетна грамота от Националния литературен музей.
Националната литературна награда за поезия „Владимир Башев" е учредена през 1969 г. от в. „Пулс", чийто първи главен редактор е именно Владимир Башев. Тя е едно от най-дълго присъжданите литературни отличия у нас. Връчва се на всеки две години за издадена стихосбирка на млад поет, в която се проявяват завидни данни за бъдещо литературно развитие.
Досегашни носители на наградата „Владимир Башев" са Воймир Асенов, Калин Донков, Драгомир Шопов, Андрей Андреев, Виктор Самуилов, Янислав Янков, Минчо Минчев, Иван Голев, Емил Симеонов, Георги Борисов, Александър Томов, Добромир Тонев, Паруш Парушев, Надя Попова, Димитър Христов, Златомир Златанов, Роза Боянова, Ясен Устренски, Бойко Ламбовски, Балчо Балчев, Цанко Лалев, Николай Луканов, Елица Виденова, Росица Ангелова, Соня Николова, Милен Камаревa, Мария Калинова, Иванка Могилска, Мартин Спасов, Росен Карамфилов и Иван Ланджев.

ДИМИТЪР ДИМОВ – ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ДУПНИЦА

На тържествена сесия на Общинския съвет, в Деня на град Дупница – 19 октомври, общинските съветници единодушно гласува в подкрепа на предложението за удостояване на писателя Димитър Димов със званието „Почетен гражданин на Дупница“. От името на наследниците на Димитър Димов, плакетът прие дъщерята на писателя – Сибила Димова. На церемонията по връчване на почетния знак присъстваха областният управител на Област Кюстендил инж. Александър Пандурски, кметът на Община Дупница инж. Методи Чимев, председателят на ОбС инж. Костадин Костадинов, представители на Националния литературен музей, в чиято структура е и къща музей „Димитър Димов“ в столицата. Директорът на музея Атанас Капралов поднесе своите поздравления по повод празника на града, а главният уредник на къща музей „Димитър Димов“ – д-р Милена Катошева, разказа за силната връзка на писателя с Дупница, откъдето е неговият майчин род Харизанови.

***

Димитър Димов е роден в Ловеч, но прекарва детството си в Дупница. Тук той трупа своите първи впечатления за живота на тютюноработниците. Къщата на Спас и Фикия Харизанови – бабата и дядото на Димитър Димов, се е намирала точно срещу тютюневите складове. Днес къщата я няма, няма ги и складовете, но плочата на фасадата на новата сграда на ул. „Христо Ботев“, поставена по повод 100 години от рождението на писателя, бележи паметното място.

В Дупница бъдещият голям писател научава първите си думи на испански език (играейки с децата на евреите сефаради), тук се ражда мечтата му за Южна Америка, тук се сблъсква, едва 4-годишен, и със смъртта на своя баща Тотю Димов, убит в сражение в самия край на Междусъюзническата война. Житейските пътища на баща и син ще се пресекат отново по-късно, в с. Ваксево (Кюстендилско), където през 1936 – 1937 г. Димитър Димов работи като участъков ветеринарен лекар. Именно от района на с. Ваксево Тотьо Димов тръгва към бойното поле и никога не се завръща. Не е чудно и защо първият роман на Димитър Димов – „Поручик Бенц“ – е на военна тематика и с преобладаващи картини от града, в който писателят прекарва детството си.

От дупнишкия и кюстендилския край са и голяма част от прототипите на героите в романа „Тютюн“ – Стоичко Данкин, Джони, Фитилчето, Чакъра, братя Барутчиеви, Павел Морев и др. И още нещо, свързано с романа, чийто идеен замисъл датира още от края на студентските години на Димов. Докато правел първите си стъпки във ветеринарномедицинската практика в с. Ваксево, той ставал неволен свидетел на разговорите между тютюнотърговци, които отсядали в хотел-ресторант „Средорек“ – на първия етаж – кръчма и фурна, а на втория – четири стаи, в една от които живеел Димов. Още тогава той започва да си води подготвителни бележки. Знанията по темата за тютюна допълва с подробни записки и неговият пастрок – офицерът Руси Генев, служил също в 14 Пехотен македонски полк в Дупница и за когото Веса Харизанова се омъжва през 1918 г. След уволнението си от армията, Руси Генев работи като тютюнев експерт.

В периода 1947 – 1951 г., вече в Пловдив, където романът „Тютюн“ ще бъде изцяло завършен, Димов среща нови лица и картини, които ще допълнят общата му представа за живота и проблемите на тютюноработниците и ще обогатят образите на неговите литературни герои – д-р Марена Колушева (Ирина), Кочо Апостолов, също дупничанин (Костов), Жули Левиева (Варвара) и др.

Предложението за номинация бе внесено в ОбС Дупница от двамата съветници от „Народен съюз“ – д-р Лорета Николова и Вергил Кацов. Културната общественост на Дупница винаги е почитала паметта на един от класиците на българската литература – Димитър Димов – затова и присъждането посмъртно на званието „Почетен гражданин на Дупница“ не е изненада, а логично продължение на традицията.