ОТБЕЛЯЗВАМЕ 100 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА – ИВАН ВАЗОВ
През 2021 г. се навършват 100 години от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Националният литературен музей традиционно организира поклонение в негова памет, което ще се проведе на 22 септември от 11:00 ч. на гроба на твореца, намиращ се в градинката зад църквата „Св. София“. На панихидата ще присъстват представители на Националния литературен музей, родственици на Иван Вазов, представители на държавни, научни и културни институции в страната.
Рецитал на Вазови стихотворения ще изпълни актьорът Георги Златарев.
По повод 100-годишнината от смъртта на поета, в къща музей „Иван Вазов“ – София ще бъде подредена временна изложба с експонати, свързани с кончината му: посмъртната маска, програма на погребението на поета, организирана от Министерство на народното просвещение, списък на Вазовите произведения, поставени в гробницата при полагане на тленните му останки, фотографии, писма, рисунки и др.
На 22 септември, през целия ден, в къща музей „Иван Вазов“ ще звучи непреходното Вазово слово!
Входът е свободен!
*На снимките:
Писатели носят тленните останки на Иван Вазов, 24.09.1921 г. Инв.№ НЛМ 1133, фонд къща музей „Иван Вазов“)
Гробът на Иван Вазов в София, 04.01.1951 г. (Инв. № НЛМ 659, фонд къща музей „Иван Вазов“)
„ЛИТЕРАТУРНАТА АПТЕКА НА ДИМИТЪР ДИМОВ“ – СЪВМЕСТНА ИЗЛОЖБА НА МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ И НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ
В периода 20 – 26 септември 2021 г. в Пловдив ще се проведе „Седмица на Димитър Димов“. Програмата, чийто главен организатор е Медицински университет – Пловдив, е част от Плана за културна и социална дейност на Университета и е включена в Културния календар на града. Събитията се реализират съвместно с Националния литературен музей.
На 20 септември 2021 г., от 17:00 ч., в Дом на културата „Борис Христов“ ще бъде открита изложбата „Литературната аптека на Димитър Димов“. Експозицията включва документални пана, представящи основни моменти от биографията на писателя; кратки откъси от неговите романи и информация за използваните в тях лекарства. Допълнена е с автентични опаковки на лекарства и други интересни експонати, притежание на Музея на медицината към МУ – Пловдив и лични вещи, кореспонденция, книги, снимки и ръкописи от фонда на къща музей „Димитър Димов“ към Националния литературен музей. Посетителите ще могат да видят и първите издания на романите на Димитър Димов. Изложбата може да бъде разгледана до 3 октомври 2021 г.
По време на официалното откриване на 20 септември, от 18:00 ч., гостите ще имат възможност да видят документалния филм „Триптих за Димитър Димов“ (БНТ, 2006 г.) Режисьор на филма е Валентина Фиданова-Коларова, сценаристи: Златимир Коларов и Анна Свиткова, оператор – Мартин Димитров, художник – Здравко Маринов. Музикалното оформление е на Мариана Вълканова, а ролята на Димитър Димов изпълнява актьорът Александър Жеков. Предвидена е и творческа среща с авторите на филма.
През 2021 г. се навършват 70 години от отпечатването на първото издание на романа „Тютюн“, по-голяма част от който е написана в Пловдив, докато Димитър Димов работи в Пловдивския университет. Романът е преведен на над 20 езика и донася на своя автор международна известност. На 24 септември от 13:00 ч. в Аудиторийния комплекс на Медицински университет – Пловдив ще се проведе Литературно четене на романа „Тютюн“ в превод на чужди езици – френски, немски, руски, сръбски, украински, испански, гръцки, турски, японски и др. Проявата е традиционна за къща музей „Димитър Димов“, която от няколко години организира такова четене по повод 26 септември – Европейски ден на езиците. Тази година събитието се организира съвместно с МУ – Пловдив, с участието на негови възпитаници – български и чуждестранни студенти.
НАЦИОНАЛНИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ ГОСТУВА В КОПРИВЩИЦА С ИЗЛОЖБАТА „ДА ВИДЯТ ВСИЧКИ ПО СВЕТА, ЧЕ БЪЛГАРСКИЙ НАРОД ЖИВЕЕ!..."
На 13 август 2021 г., в 17:30 ч., Националният литературен музей открива в Галерия „Палавееви къщи" - Копривщица, фотодокументалната изложба „Да видят всички по света, че българский народ живее!...". Тя е създадена по повод на 150-годишнината от издаването на т.нар. „Славейкова библия" в Цариград през 1871 г.
С богат подбор от експонати, част от които се показват за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският стремеж към просвета, благоденствие и свобода се изразява във всенародното усилие за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на човека.
Експозиционните сюжети, организирани в различни платна, включват най-значимите периоди от развитието на българската културна история: създаването на глаголическа азбука от светите братя Кирил и Методий; преводите на Светото Писание на старобългарски език, поставило у нас началото на книжовност с общоевропейска и общочовешка значимост; появата на графичната система на кирилицата, възникнала в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, с която днес си служат милиони хора по света (от 1 януари 2007 г. кирилицата стана третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската книжовност през вековете на чуждо владичество – официална османска власт и гръцко духовно влияние; първите емблематични фигури на Българското възраждане, повели народа в борбата за новобългарска просвета и духовна и политическа независимост...
Значително място в изложбата е посветено на видния ни възрожденец и книжовник Петко Рачов Славейков. Поет и писател, преводач и даровит публицист, автор на над 60 книги, борец за национална църква, участник в борбите за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една истинска ренесансова, енциклопедична личност.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „Славейковата Библия". Обединил Стария и Новия завет, този цялостен превод на Библията на модерен български език излиза през 1871 г. под ръководството на Петко Славейков след дългогодишен съвместен труд с американските мисионери д-р Алберт Лонг, д-р Илайъс Ригс и просветния деец Христодул Костович Сичан-Николов.
Именно това ключово събитие довежда до окончателното налагане на източния български говор като основа на книжовния български език и има огромно значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и култура.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция ни дава възможност да научим и нещо повече за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки – духовни аристократи, чийто родов герб е единствено поезията.
Изложбата е релизирана с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Нейн автор е Румяна Пашалийска, графично оформление – Ивелина Велинова, превод на английски – Любомир Гиздов.
