НАЦИОНАЛЕН ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ

  • Начало
    • История на музея
    • Нормативни документи
      • Правилник за устройството и дейността на Национален литературен музей
      • Антикорупционни правила
    • Стратегия за развитие
    • Отчети
      • Годишен отчет за 2016 г.
      • Годишен отчет за 2017 г.
      • Годишен отчет за 2018 г.
    • Цени за посещение
    • Тарифа за такси и услуги
    • Профил на купувача
  • Новини
  • Структура
    • Специализиран отдел "Фондове и литературно наследство"
    • Отдел "Експозиции"
      • Къща музей "Иван Вазов"
        • Къща музей "Иван Вазов"
      • Къща музей "П. К. Яворов"
      • Къща музей "Петко и Пенчо Славейкови"
      • Къща музей "Никола Й. Вапцаров"
      • Къща музей "Христо Смирненски"
      • Къща музей "Димитър Димов"
      • Къща музей "Елин Пелин"
      • Къща музей "Емилиян Станев"
      • Литературен кабинет "Иван Богданов"
      • Литературен кабинет "Владимир Башев"
      • Литературен кабинет "Стилиян Чилингиров"
    • Отдел "Връзки с обществеността"
    • Отдел "Финансово-стопански"
  • Виртуални разходки
    • Къща музей "Пейо Яворов"
    • Къща музей "Славейкови"
    • Къща музей "Никола Вапцаров"
    • Къща музей "Иван Вазов"-София
    • Къща музей "Димитър Димов"
    • Литературен кабинет "Стилиян Чилингиров"
  • Мобилни изложби
    • “Да видят всички по света, че българский народ живее..."
    • “Сама в вечерний път вървя“
    • “Почит към Пенчо Славейков...”
    • "Писатели през фотообектива"
    • "Българската литература - срещи и диалози със света"
    • "Как ще спреш ти мене - волната..."
    • "Димитър Димов в писма и спомени"
    • "Да видят всички по света..."
    • „Българийо, аз всичко тебе дадох..."
  • Контакти
    • Адреси и работно време
  • Проекти
    • EuropeanaPhotography
      • Описание на проекта
    • Norway Grants & EEA Grants
      • Описание на проекта
      • Сайт на проекта
  • Партньори

Скъпи приятели на литературната история,

Заповядайте на премиерата на книгата "Знаменити, Забравени, Забранени" с автор Катя Зографова - и.д. Директор на НЛМ. Събитието ще се ще се състои на 25.03.2015 г. от 17:30 ч. във фойаето на втория етаж на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", където проф. Алберт Бенбасат ще представи пред широката общественост многопосочните и интересни търсения и открития на авторката за знаменитите, забравените и забранените творци на световната и българската литературна класика. Изданието е спечелило конкурс "Помощ за книгата" на Министерство на културата.

 

 

 

На 20 декември 2014 г. в къща музей "Никола Вапцаров" се проведе коледна литературна работилница за малки и пораснали деца - с участието на наследници и роднини на български писатели и поети. Националният литературен музей бе подготвил интригуваща програма за най-малките, а техните родители се потопиха в предпразничната атмосфера на 20-те години на XX в. с коледните рецепти на Елисавета Багряна, Анна Каменова, Пенка и Христо Чолчеви, Тодор Влайков и др. - приготвени майсторски от ресторант "Checkpoint Charly", а некои лично от писателските наследници. С присъствието си във "Високото пространство" ни удостоиха Елисавета Шапкарева, Мая Вапцарова, проф. Валерия Фол, Александър Чолчев и др., които споделиха с посетителите интересни спомени за именините си роднини, а всички заедно се насладихме на прекрасните кулинарни изкушения.

http://bnt.bg/news/kultura/lyubimite-kulinarni-retsepti-na-ba-lgarski-pisateli-i-poeti

 

 

На 10.12.2014 г. в НДК се състоя тържествена вечер по случай 105-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров. Организатори на събитието бяха Министерството на културата на Република България, Националният литературен музей, Българската академия на науките, Съюзът на българските писатели  и Националният дворец на културата. Зала 7 бе препълнена с културни дейци, народни представители, творци и родственици на Вапцаров, които отдадоха почит и заслужено уважение пред живота и творчеството на поета. Зам. министърът на културата Боил Банов прочете приветствено обръщение от името на министъра на културата Вежди Рашидов, а слово произнесоха председателя на СПБ Боян Ангелов, режисьорът Мая Вапцарова, председателят на БСП Михаил Миков, и.д Директорът на НЛМ Катя Зографова и множество други гости и почитатели на големия поет. На тържествената вечер бяха изпълнени много от непреходните стихове на Вапцаров, а програмата продължи с музикалното участие на  Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци от Гоце Делчев.

 

СЛОВО НА КАТЯ ЗОГРАФОВА ПО СЛУЧАЙ 105-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Н. Й. ВАПЦАРОВ

Уважаеми народни представители, г-н зам.-министър на културата, г-н Председател на СБП, драги домакини от НДК, г-жо научен секретар на БАН, Вапцарови наследници и почитатели, скъпи колеги писатели, критици и журналисти!

105 г. след рождението на Никола Вапцаров - уникалния Огняроинтелигент на България и на света, с ръка на сърцето трябва да признаем, че той все още остава недопрочетен, недооткрит и недоразтълкуван от нас, литературните историци. При това не само с ръкописното си наследство, огромната част от което пазим ние в последния му дом на ул. „Ангел Кънчев“ 37 в София. Не толкова и с неизвестните си ръкописи и разсекретени архиви, разпръснати из другите частни и държавни хранилища. Вапцаров е все повече „изгубен“ за новите поколения с прекрасните си детски стихове, някои от които притежават виртуозен двоен код, който позволява да бъдат четени и като детски творби, и като метафора на Втората световна война. А колко са българските и световни поети, които умеят да адресират посланията си така красиво „двойнствено“ – едновременно и към свежото възприятие на детето, и към гражданската съвест на възрастния? Ето заради този непростим дълг към Вапцаров, когото познаваме като че ли само и единствено като автор на „Моторни песни“, НЛМ с подкрепата на МК издадохме и разтълкувахме книжката „Стихотворения за деца“, илюстрирана от младата художничка Капка Кънева.

Звучи немислимо, но смея да твърдя, че сме „пропуснали“ дори текстове, които са включени в знаменитите „Моторни песни“ – като „Любовна“ или „Хайдушка“, която в замяна на изследователската ни немара пък се пее и като народна песен, и от Мишо Белчев... Считам и себе си обект на тези критични думи, защото преди да стана директор на НЛМ, бях уредник на Вапцаровия музей. В тези 7 години обвързах съдбата си и с вапцарознанието, и с мисията за спасяването на софийския музей. Всъщност точно в тази зала, препълнена, както и днес, в началото на новия милениум се зарекох – с вапцаровска вяра и куража на панагюрската си „лудост“, че ще преобразя отблъскващо мрачния и изоставен на произвола на времето последен дом на поета в модерен културен център. Днес, 10 години по-късно, КМ „Н.Вапцаров“ е не само с реставрирана автентична битова част, но и смея да твърдя - най-технологично оборудваният литературен музей на България. Това му отива на Вапцаров – техника по образование и романтика на машините. В трите нови зали с мултимедия, наречени „Високото пространство“ се случват не само обичайните рецитали, изложби и книжни премиери, но и неустоими събития, ориентирани към младите публики и към най-малките – нашите деца и внуци. Те също има защо да обикнат Вапцаров!

НЛМ, съвместно със СБП откри честванията на Вапцаровата годишнина в София на 24 ноември с изложба от художествените трезори на музея и с ръкописи на поета, сред които Кафявата тетрадка с шедьовъра „История“, сред които прозвуча рецитал на значими български поети с творби, посветени на Вапцаров. На нас ще се падне честта месец по-късно и да закрием националната програма. Сутринта на 20 декември във „Високото пространство“ ще се случи нашата коледна литературна работилница, в която ще има подаръци в стихове за децата, а докато малчуганите се забавляват, възрастните ще бъдат изкушени с истории и рецепти из архивите на български писатели...

В живота и в поезията си Вапцаров бе бунтар и новатор, един истински свободен и безбрежен морски дух. Затова и ние сме длъжни да търсим необичайни нови пътища към световете му. За 105-та годишнина на световния банскалия замислихме именно в неговия музей новата си програма „Семейна събота в моя музей“, която го преобрази в територия на детската фантазия.

И понеже днес всеки от нас, застанал на трибуната, изпълнява своя любима творба от или за Вапцаров, нека и аз ви предложа своята. Тя е най-яркото психологическо свидетелство, че поетът, загубил своя 8-месечен младенец, не само безкрайно е обичал децата, не само едва година след смъртта на сина си Йонко е започнал да пише за тях, но до самата си смърт не се е разделил с детето у себе си, чувствал се е едновременно старец и дете по душа. Знаменателен факт е, че запис на това стихотворение откриваме и в Карирания бележник, но и в предсмъртната тетрадка „Сампа“, която преди няколко години ни бе дарена от дъщерите на Младен Исаев. В нея за последен път в затвора Вапцаров записва с ръката си и с кръвта на сърцето си 7 свои творби. Сред тези сакрални поетически завещания е и стихотворението без заглавие „Ще бъда стар...“

 

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се, -

като окъсан рибен буквар,

модел хиляда осемстотин и четирийсе.

 

Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките – от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.

 

Защо пък не? В мечтите няма цензура,

мечтите греят в синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш ветъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

 

 

 

 

Na 24.11.2014 г. в къща музей "Никола Вапцаров" - София се проведе литературна вечер, посветена на 105-годишнината от рождението на поета, организирана от Националният литературен музей, Съюзът на българските писатели и режисьорът Мая Вапцарова. Слово произнесоха г-н Боян Ангелов - председател на СПБ и Катя Зографова - и.д. Директор на НЛМ. Свои стихове, посветени на Вапцаров, прочетоха изявени съвременни български лирици. Бе излъчен и филм за великия български поет, дело на неговата племенница -  Мая Вапцарова. http://video.bgnes.com/view/52146

 

 

 

 

 

 

 

На 7 ноември 2014 г. във фоайето на филмотечно кино "Одеон" бе открита изложбата "Отвъд Бариерата", посветена на 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов и финансирана от Министерство на културата. Слово произнесе и.д. Директорът на НЛМ Катя Зографова, а сред гостите бяха г-жа Павлина Делчева-Вежинова, Директорът на Националната фимотека г-жа Антония Ковачева, Директорът на Столична библиотека г-жа Юлия Цинзова и фотографът г-н Иво Хаджимишев, който подари на НЛМ диск с фотопортрети на български писатели.

 

                                                                                         ОТКРОВЕНИЯ ВЕЖИНОВИ

                                                                           /100 г. от рождението на Павел Вежинов/

         Първата българска писателка, родена в София, е Багряна, само дето тя се изживява като чедо на Сливен с главоломните му стихии. За Павел Вежинов обаче е извън всяко съмнение: стопроцентов софиянец - от люлката до гроба! Първият му адрес е пролетарски, последният – аристократичен – ул. „Оборище” №1, където негови съседи по етаж са семейството на проф. Вера Ганчева, а на по протежението на улицата живеят Анна Каменова и акад. Петко Стайнов, професорите Любомир Тенев и Здравко Чолаков, писателят Йордан Радичков, актьорите Маргарита Дупаринова и Апостол Карамитев /знаменитият „Специалист по всичко” във филма, чийто сценарий Вежинов пише специално за него/. Никола Гугов, както е истинското име на бъдещия писател и сценарист, е роден в бедняшката Драз махала, някъде между булевардите „Мария Луиза” и „Козлодуй”. Днес това е самият столичен център, но преди 100 лета е на границата с „гетото” „Ючбунар”, както го нарича Вазов в едноименния си разказ. Може би затова първата книга на Вежинов „Улица без паваж” е посветена на обитателите на градската периферия, може би затова той е с борчески леви убеждения, за които доста си пати на младини – изключват го от гимназията. Може би затова първото му стихотворение от 1932 г. е публикувано в комунистическия в-к „Жупел”? И все пак, Вежинов не би бил Вежинов, ако още в началото на 40-те години години вече не е изкушен да изследва и „другата страна на медала” - модела на живот на представителите на т.наречената висша буржоазна класа със сложните им психически лабиринти, интимни страсти и обсебености, кризи. Когато „Синият залез” се появява след народната победа през 1947 г., безостатъчно бива заклеймен от критиката на социалистическия реализъм, задето е „изместил центъра на романа от обществено-политическата проблематика към личната, по-специално любовно-еротичната и биологично-половата” /в. „Работническо дело”, бр. 57 от 1948 г./ Ето как левичарят Вежинов се оказва автор на инкриминирана книга, която се появи за нов живот едва през 90-те години на ХХ век – в поредицата „Новолуние” на изд. „Хемус”. Чест прави на Вежинов, че е написал книга като „Синият залез”, но още повече, задето цял живот е отстоявал свободата в частното си битие, почти скандално от гледна точка на правоверния социалистически морал...

Творецът ни е оставил следната изповед: „Ако не зная каква точно е съвършената личност, поне съм сигурен каква е несъвършената. Според мен това е равнодушният или по-точно – безчувственият човек. Не вярвам в нищо – ни в идеали, ни дела, ни мисли, които не са породени от чувства и не могат да се изразят чрез чувството...”

Затова аз няма да провя цялостен обзор на Вежиновото творчество и да давам оценка на авторските му постижения в областта на разказа, повестта, романа, спортния пътепис, детско-юношеската литература и филмовата сценаристика, а ще ви предложа личните си, дълбоко емоционални акценти върху световете на този „изтънчен апарат за човешко самопознание”, както го нарича проф. Светлозар Игов.

През 60-те години на миналия век аз и моето поколение открихме Вежинов с криминално-приключенските му четива. Факт е, че в детството си жадно ние поглъщахме „Следите остават” и „Произшествие на тихата улица”, книги, които неслучайно се радват на по 5-6 издания.

Но истинското откровение Вежиново за мен бяха разтърсващо необичайните, странни, раними, летящи момичета, неговите изумителни женски героини от 70-те години. Може би защото още от студентски времена съм колекционерка на биографии на забележителни жени, бях просто потресена и от текста на повестта, и от кинопревъплъщението на изострената, изящна, сякаш чуплива героиня на изгряващата Ваня Цветкова в партньорството й с Инокентий Смоктуновски в „Бариерата”, българският филм на филмите на младостта ни. Вежиновите женски създания бяха невиждан пробив в схемата на социалистическата матрица, която произвеждаше корави, яки българки, устояващи на всички исторически и жизнени изпитания! Новаторските му героини бяха болезнени, свръхсложни, модерни, европейски, гибелно красиви в божествената си лудост! Бяхме хипнотизирани от Вежиновите жени с тяхната полуда за полети над битовото и ординерното! Пожелавахме на всяка цена самите ние да се извисим ОТВЪД БАРИЕРАТА! Но да припомним дефинициата на самия писател: „Какво разбирам под „бариера” – прескачането на бариерата на посредственото мислене и по-трудно постижимото – бариерата на чувствата”.

Още в първия си философско-психологически роман „Звездите над нас” от 1966 г. писателят отривисто е прескочил бариерата на социалистическата проза с нейните производствени и политически недоносчета /на които и той е платил данък с романа си „Сухата равнина”/. Днес колегите от СБ откриват своята „звездна” изложба, посветена на Вежинов, утре вечер и ние ще открием своята, наречена „Отвъд бариерата” в кино „Одеон” и посветена на диалога между литературата и киното в творчеството на нашия велик, безкрайно талантлив и многопосочен столетник. Убедена съм, той заслужава всяко събитие от амбициозната програма, която му е посветила Столична библиотека под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова и с толкова много забележителни партньори! Защото Павел Вежинов е един от най-проникновените, най-нежните и най-жестоките прорицатали в модерната човешка психика, но и в глобалната визия за света, завещани ни във фантастичните му романи. За твореца са писали най-дълбоките литературни историци: Минко Николов, Светлозар Игов, Румяна Узунова, Атанас Свиленов, тълкували са го приятелите и братята по перо Веселин Андреев, Дико Фучеджиев Димитър Гулев, Владимир Зарев, негов приемник в емблематично сп. „Съвременник”. Но магнетичната, вълнуваща, автентична вселена Вежинов и днес, 100 години след рождението му, е все така свежо интригуваща, недоразчетена, абсолютно актуална за нас, поданиците на новия милениум. Нека големият Вежинов юбилей бъде щастлив повод да преоткрием още по-дълбоко тръпката от загадъчно красивите психологическите бездни, сривове и призвездни духовни полети отвъд всяка бариера в неостаряващите му литературни и филмови светове!

        

         Катя Зографова, директор на Националния литературен музей

More Articles...

  1. Откриване на изложбата "Път, на който не съзирам края..."
  2. Изложба "Път, на който не съзирам края..."
  3. НЛМ отбелязва 100-годишнината от смъртта на П.К. Яворов
  4. Изложбата "Как ще спреш ти мене, волната..." гостува на Планетаруима в гр. Смолян

Page 51 of 54

  • Start
  • Prev
  • 45
  • 46
  • 47
  • 48
  • 49
  • 50
  • 51
  • 52
  • 53
  • 54
  • Next
  • End

Link1 | Link2 | Link3

Copyright © 2014. All Rights Reserved.

This site created by ArsovImage.