На 10.12.2014 г. в НДК се състоя тържествена вечер по случай 105-годишнината от рождението на Никола Йонков Вапцаров. Организатори на събитието бяха Министерството на културата на Република България, Националният литературен музей, Българската академия на науките, Съюзът на българските писатели и Националният дворец на културата. Зала 7 бе препълнена с културни дейци, народни представители, творци и родственици на Вапцаров, които отдадоха почит и заслужено уважение пред живота и творчеството на поета. Зам. министърът на културата Боил Банов прочете приветствено обръщение от името на министъра на културата Вежди Рашидов, а слово произнесоха председателя на СПБ Боян Ангелов, режисьорът Мая Вапцарова, председателят на БСП Михаил Миков, и.д Директорът на НЛМ Катя Зографова и множество други гости и почитатели на големия поет. На тържествената вечер бяха изпълнени много от непреходните стихове на Вапцаров, а програмата продължи с музикалното участие на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци от Гоце Делчев.
СЛОВО НА КАТЯ ЗОГРАФОВА ПО СЛУЧАЙ 105-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА Н. Й. ВАПЦАРОВ
Уважаеми народни представители, г-н зам.-министър на културата, г-н Председател на СБП, драги домакини от НДК, г-жо научен секретар на БАН, Вапцарови наследници и почитатели, скъпи колеги писатели, критици и журналисти!
105 г. след рождението на Никола Вапцаров - уникалния Огняроинтелигент на България и на света, с ръка на сърцето трябва да признаем, че той все още остава недопрочетен, недооткрит и недоразтълкуван от нас, литературните историци. При това не само с ръкописното си наследство, огромната част от което пазим ние в последния му дом на ул. „Ангел Кънчев“ 37 в София. Не толкова и с неизвестните си ръкописи и разсекретени архиви, разпръснати из другите частни и държавни хранилища. Вапцаров е все повече „изгубен“ за новите поколения с прекрасните си детски стихове, някои от които притежават виртуозен двоен код, който позволява да бъдат четени и като детски творби, и като метафора на Втората световна война. А колко са българските и световни поети, които умеят да адресират посланията си така красиво „двойнствено“ – едновременно и към свежото възприятие на детето, и към гражданската съвест на възрастния? Ето заради този непростим дълг към Вапцаров, когото познаваме като че ли само и единствено като автор на „Моторни песни“, НЛМ с подкрепата на МК издадохме и разтълкувахме книжката „Стихотворения за деца“, илюстрирана от младата художничка Капка Кънева.
Звучи немислимо, но смея да твърдя, че сме „пропуснали“ дори текстове, които са включени в знаменитите „Моторни песни“ – като „Любовна“ или „Хайдушка“, която в замяна на изследователската ни немара пък се пее и като народна песен, и от Мишо Белчев... Считам и себе си обект на тези критични думи, защото преди да стана директор на НЛМ, бях уредник на Вапцаровия музей. В тези 7 години обвързах съдбата си и с вапцарознанието, и с мисията за спасяването на софийския музей. Всъщност точно в тази зала, препълнена, както и днес, в началото на новия милениум се зарекох – с вапцаровска вяра и куража на панагюрската си „лудост“, че ще преобразя отблъскващо мрачния и изоставен на произвола на времето последен дом на поета в модерен културен център. Днес, 10 години по-късно, КМ „Н.Вапцаров“ е не само с реставрирана автентична битова част, но и смея да твърдя - най-технологично оборудваният литературен музей на България. Това му отива на Вапцаров – техника по образование и романтика на машините. В трите нови зали с мултимедия, наречени „Високото пространство“ се случват не само обичайните рецитали, изложби и книжни премиери, но и неустоими събития, ориентирани към младите публики и към най-малките – нашите деца и внуци. Те също има защо да обикнат Вапцаров!
НЛМ, съвместно със СБП откри честванията на Вапцаровата годишнина в София на 24 ноември с изложба от художествените трезори на музея и с ръкописи на поета, сред които Кафявата тетрадка с шедьовъра „История“, сред които прозвуча рецитал на значими български поети с творби, посветени на Вапцаров. На нас ще се падне честта месец по-късно и да закрием националната програма. Сутринта на 20 декември във „Високото пространство“ ще се случи нашата коледна литературна работилница, в която ще има подаръци в стихове за децата, а докато малчуганите се забавляват, възрастните ще бъдат изкушени с истории и рецепти из архивите на български писатели...
В живота и в поезията си Вапцаров бе бунтар и новатор, един истински свободен и безбрежен морски дух. Затова и ние сме длъжни да търсим необичайни нови пътища към световете му. За 105-та годишнина на световния банскалия замислихме именно в неговия музей новата си програма „Семейна събота в моя музей“, която го преобрази в територия на детската фантазия.
И понеже днес всеки от нас, застанал на трибуната, изпълнява своя любима творба от или за Вапцаров, нека и аз ви предложа своята. Тя е най-яркото психологическо свидетелство, че поетът, загубил своя 8-месечен младенец, не само безкрайно е обичал децата, не само едва година след смъртта на сина си Йонко е започнал да пише за тях, но до самата си смърт не се е разделил с детето у себе си, чувствал се е едновременно старец и дете по душа. Знаменателен факт е, че запис на това стихотворение откриваме и в Карирания бележник, но и в предсмъртната тетрадка „Сампа“, която преди няколко години ни бе дарена от дъщерите на Младен Исаев. В нея за последен път в затвора Вапцаров записва с ръката си и с кръвта на сърцето си 7 свои творби. Сред тези сакрални поетически завещания е и стихотворението без заглавие „Ще бъда стар...“
Ще бъда стар, ще бъда много стар,
ако остана след погромите, разбира се, -
като окъсан рибен буквар,
модел хиляда осемстотин и четирийсе.
Тъй както малките деца разлистват
и почват със картинките – от края,
така и мене днеска ми се иска
за бъдещето да си помечтая.
Защо пък не? В мечтите няма цензура,
мечтите греят в синкава прозрачност.
А по-добре е да подгониш ветъра,
отколкото да седнеш и да плачеш.
