Поетът и родолюбец Иван Йончев е роден в Самоков на 3 април 1884 г. Баща му е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в бедност. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве не успява да завърши Първа софийска мъжка гимназия.
Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен, издава пиесата-поема „Слепец“. Дружи с Димчо Дебелянов, Николай Райнов, Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към т. н. бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство и играе на загребската сцена.
Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение и силно родолюбие. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към майка, народ и Родина.
Балканските войни променят и живота, и поезията му. По това време пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен, Иван Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка „За Родината“ (1915). Там е публикувано и стихотворението „Един завет“, по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнати в песни („И бих желал орел да бъда аз…“, „Какво са, о, татко, в небето звездите“), Иван Йончев остава своя следа в българската литература.
Умира от туберкулоза в Бояна на 26 май 1918 г. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете надгробното му слово. По предложение на Иван Вазов улицата, на която е живял в Красно село, носи неговото име.
