УТВЪРЖДАВАМ:/П/
ДИРЕКТОР
ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ - КРАЙСКИ
със заповед №РД-10-48/29.12.2016г.
ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА
ЗА ПРИЛАГАНЕ НА АНТИКОРУПЦИОННИ ПРОЦЕДУРИ В
НАЦИОНАЛНИЯ ЛИТЕРАТУРЕН МУЗЕЙ
І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Правилата са разработени следвайки принципите на прозрачност, почтеност, откритост и нетърпимост към прояви на корупция, злоупотреба със служебно положение и търговия с влияние, като бъде подпомогнато изграждането на ефективна вътрешна система за мониторинг и управление на корупционния риск.
Чл. 2. (1) Корупционен риск по смисъла на настоящите правила е вероятността от създаване и или настъпване на условия, които могат да доведат до корупционни практики.
(2) Корупционна практика, от своя страна, отнесена към смисъла на настоящите Правила е злоупотребата със служебно положение, с цел лично облагодетелстване на служител или група служители.
- (3)Съгласно действащото българско законодателство, корупция е „искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването на такава.”
(4)В обхвата на настоящите процедури се включват и действия или бездействия, свързани със злоупотреби с власт, лошо управление на държавно имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица в съответствие с чл. 107, ал. 4 от АПК.
Чл. 3. Всеки гражданин, организация и служител могат да подават сигнал за констатирани действия или бездействия по предходния член и никой не може да бъде преследван само заради подаването на сигнала си.
Чл. 4 Националният литературен музей си запазва правото да не дава отговор на сигнали, които съдържат нецензурни изрази, обидни квалификации и изказвания, уронващи престижа на музея.
Чл. 5. Тези процедури се прилагат за всички звена на Националния литературен музей.
ІІ. ПРОЦЕДУРИ ЗА РАБОТА СЪС СИГНАЛИ ЗА КОРУПЦИЯ, ПОСТЪПИЛИ В НЛМ ЧРЕЗ ЕДИННАТА СИСТЕМА ЗА ДОКУМЕНТООБОРОТА И ПОСТАВЕНИТЕ ПОЩЕНСКИ КУТИИ ЗА СИГНАЛИ ЗА КОРУПЦИЯ.
Раздел І
Процедура за работа със сигнали за корупция, постъпили в Националния литературен музей чрез системата за документооборота.
Чл. 6 (1) Административният секретар на Националния литературен музей обработва входящата документация, като всички сигнали, съдържащи данни за наличие на корупционни прояви, се завеждат в отделен входящ дневник „Сигнали за корупция”.
(2) Всички сигнали за корупция се обработват от комисия, назначена от Директора на Националния литературен музей, включваща служители от дирекционния съвет и представители на синдикатите, упълномощени за целта. За резултатите от проверките се изготвя доклад до Директора.
(3) За разглеждането на всеки постъпил сигнал се издава нова заповед за състав на комисията.
Чл. 7 (1) В случаите, когато в сигналите се съдържат данни за корупционни прояви от страна на Директора или заместник – директора на Националния литературен музей, то сигналите се препращат по компетентност до министъра на културата – за проверка и произнасяне
(2) Административният секретар отговаря за уведомяване на подателя на сигнала за движението по него.
Раздел ІІ
Процедура за работа със сигнали за корупция, постъпили в НЛМ чрез пощенска кутия за сигнали за корупция.
Чл. 8 (1) Директорът със заповед определя комисия от трима служители, която да отваря пощенската кутия за сигнали за корупция. В заповедта се включва един резервен член.
(2) Когато някой от служителите по ал.1 отсъства за повече от 5 работни дни, той се замества от съответния резервен член, посочен в заповедта по ал. 1.
Чл. 9 (1) Пощенската кутия за сигнали за корупция се отваря в присъствието на членовете на комисията при наличие на сигнали.(Поради конструкцията на кутиите може да се види дали има поставени пликове без да е възможно да се извади плика). При отварянето на пощенската кутия трябва да присъстват повече от половината членове на комисията по чл. 8, ал. 1.
(2)След изготвянето на протокол, сигналите се предават незабавно за регистриране в дневника по чл.6 ал.1.
(3) По анонимни сигнали не се образува производство.
(4) Всички допълнително постъпили или създадени документи, които са по повод или в отговор на вече регистриран сигнал, носят регистрационния номер на сигнала и датата на постъпване.
Чл. 10 (1) Сигналите се разглеждат от Комисията по чл.6 ал.2 в десетдневен срок, след датата на регистрирането им.
(2) При необходимост срокът по ал. 1 може да бъде удължен с не повече от 1 месец.
(3) Решенията по сигналите се вземат, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица.
(4) При извършване на проверка по сигнала, на лицето, срещу чието действие или бездействие е насочен, не се съобщава името на подателя.
(5) За работата на Комисията се изготвя протокол с предложение за решение, който се одобрява от Директора
(6) Решенията по сигналите се изготвят от комисията, оформени като заповед и се подписват от Директора.
(7) При данни за извършено престъпление се уведомява съответният прокурор.
Чл. 11. За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс и/или други разпоредби на приложимите съответно нормативни актове.
Раздел ІІІ
Процедура за регистриране и докладване на нарушения на Етичния кодекс на служителите в Националния литературен музей
Чл. 12 (1) Нарушенията на Етичния кодекс на работещите в Националния литературен музей са основания за търсене на дисциплинарна отговорност, съгласно разпоредбите на Кодекса на труда и по-специално чл.187 ал.1, т.8 “Злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения”.
Чл. 13 (1) Нарушенията по предходния член се докладват на директора под формата на доклад, който се регистрира в деловодството.
(2) Директорът определя дисциплинарната отговорност на съответния служител.
Раздел IV
Процедури за докладване при откриване на грешки, нередности, неправилна употреба, измами и злоупотреби.
Чл. 14 (1) Грешка е всяко единично, индивидуално, непреднамерено несъответствие, отклонение и/или пропуск от установен регламентиран режим на работа, която може да повлияе или да промени решение на създател или потребител на информация.
(2) Който установи писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни е длъжен да уведоми прекия си ръководител, който да предприеме необходимото за поправянето й.
(3) "Явната" или съществената грешка предполагат определена степен на неспазване на нормативни разпоредби, така че да съществува реална възможност взетото решение да е последица от очевидна грешка в преценката.
Чл. 15. Процедурите, редът за поправянето на грешки и линиите на докладване са следните:
а) Грешките по ал. 2 на предходния член се поправят чрез внасяне на съответната корекция в текста и парафиране на корекцията по съответния начин; или
б) Съставяне на нов документ с изложение на допуснатата грешка и извършената корекция. В този случай парафиралият новият документ ръководител уведомява своя пряк ръководител за извършената корекция и мотивите за избрания начин на корекция.
в) Поправянето на съществени грешки се извършва по реда на изготвяне на сгрешения документ и се състои в изготвянето на изцяло поправен текст на целия документ. В този случай задължително се уведомява прекият ръководител.
Чл. 16. Процедурите за докладване и поправяне на грешки имат за цел да насърчат свободното докладване на грешки за изясняване на проблемите с оглед избягване на неблагоприятен изход и да дадат гаранция, че никой няма да бъде наказан за докладване на грешка или за сътрудничество при поправянето й.
Чл. 17. Под "нередност" се разбира всяко нарушение като резултат от действие или пропуск на длъжностно лице, което е довело или би могло да доведе до ощетяване на бюджета на РБ, бюджета на Министерството на културата, на Националния литературен музей или общия бюджет на Европейските общности чрез извършване на неоправдан разход.
Чл. 18 (1) Когато съществува възможност за неправилна употреба или такава може да се предвиди, активите на Националния литературен музей трябва да се защитят физически така, че тази възможност да се предотврати, а ако това не е изпълнимо, по подходящ начин да се посочи, че съответните активи не трябва да се използват по този начин.
(2) Поради физическите им характеристики самостоятелните персонални компютри и техните устройства за съхраняване на информация са уязвими към кражба, физическа повреда, непозволен достъп или неправилна употреба и е необходимо да бъдат физически защитени посредством заключване, закрепяне, въвеждане на подходящи процедури при пътуване с преносим компютър, шифриране (криптиране) на основни файлове и др. подобни.
Чл. 19. Злоупотреба по смисъла на тези правила е:
а) Злоупотреба с власт - злоупотреба с положение на йерархическа зависимост и/или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се извърши или не дадено действие, изготви или пропусне да се изготви документ, или да се изготви с определено съдържание, създаване на прекомерни трудности и несъответстващи и/или нерегламентирани задължения и др. подобни върху лице в йерархическа подчиненост или извършвано от лице, упражняващо контрол.
б) Злоупотреба със служебно положение - изпълнението или неизпълнението от длъжностно лице на действие в нарушение на нормативни разпоредби при изпълнение на служебните му функции с цел получаване на неследваща се облага за него или друго физическо или юридическо лице.
в) Злоупотреба с влияние - използването на позиция на сила спрямо лице за упражняване на натиск върху него, с или без пряка заплаха, по начин, който ограничава значително възможността му да вземе законосъобразно и обосновано решение или изобщо да вземе решение.
г) Злоупотреба с информация - разгласяването, предоставянето, публикуването, използването или разпространението по друг начин на факти и обстоятелства, за които не е получено съответното разрешение от оправомощените за това лица.
д) Злоупотреба с доверие - когато служител действа съзнателно против интересите на Националния литературен музей и уронва престижа на институцията.
е) Злоупотреба с право - упражняването на право само с намерение да се увредят законните права и интереси на други лица.
ж) Злоупотреба с имущество – умишлено присвояване или друго отклоняване от длъжностно лице, в негова полза или в полза на друго физическо или юридическо лице на имущество, публични или частни средства или на какъвто и да е предмет с определена стойност, поверени му в качеството му на длъжностно лице.
Чл. 20 (1) "Измама" е преднамерено действие на едно или повече лица от ръководството, лица, които са натоварени с общо управление, служители или трети лица, включващо използването на заблуда за придобиването на материални облаги, причиняване на имуществена вреда или придобиване на несправедливо или незаконно предимство.
(2) Под „измама” следва да се разбира умишлено действие, свързано с:
а) изпращането или представянето на грешни, неточни или непълни декларации или документи, което води или би могло да доведе до злоупотреба или неоправдано използване на средства от бюджета на РБ, бюджета на Министерството на културата, на Националния литературен музей или от общия бюджет на Европейските общности;
б) прикриване на информация в нарушение на конкретно задължение, водещо до резултатите по подточка а);
в) разходване на средствата по подточка а) за цели, различни от тези, за които са отпуснати първоначално.
Чл. 21. Всеки служител на Националния литературен музей е длъжен да докладва в случай, че установи неточности, отклонения и несъответствия, произтичащи от измама, като се спазват следните процедури и линии за докладване:
а) Определянето на подходящото ниво е въпрос на професионална преценка, която се влияе от фактори, като характер, величина и честота на неточностите, отклоненията и несъответствията или съмненията за измама;
б) Подходящото ниво на докладване е поне едно ниво над това, заемано от лицата, които изглежда че имат връзка с неточностите, отклоненията и несъответствията или съмнението за измама.
в) Независимо от нивата на докладване по предходните точки, служителят има право да уведоми за констатираните неточности, отклонения и несъответствия Директора и/или Ръководителя на Инспектората на Министерство на културата.
г) В случай, че служителят има съмнения относно почтеността или честността на лицата по предходните точки, той може да потърси правен съвет, за да предприеме други последващи действия, включително и уведомяване на органите на досъдебното и съдебното производство.
Чл. 22. Лицата по предходния член са длъжни да предприемат адекватни мерки за закрила на лицето, подало сигнал по реда на този раздел, включително и прикриване на неговата самоличност, доколкото нормативните актове и фактическите обстоятелства позволяват това.
Чл. 23. Забранено е санкционирането по какъвто и да е начин и предприемането на действия за дисциплинарно наказване на служител само заради подаден от него сигнал.
Изготвил:
Административен секретар:
Г. Райчева
29.12.2016г.
