Мобилната изложба на гости на Националния музей на образованието в Габрово
Изложбата на Националния литературен музей „Българската литература – срещи и диалози със света“ гостува на Националния музей на образованието в Габрово до 30 май. Тя представя най-значимите имена и събития в многовековния културен диалог между България и света.
30 пана чрез нагледен разказ от Средновековието до средата на XX в. проследяват духовните мостове между българската, европейските и световните литератури.
Началото е с делото на Светите равноапостоли Кирил и Методий, провъзгласени за съпокровители на Европа. Техните достойни ученици и последователи, разпространили светилника на писмената сред целия славянски свят, задават високия начален хоризонт на българската култура.
Следват акценти в изложбата, сред които са:
- Богомилското учение от Х век със своя път към Западна Европа и влиянието му върху шедьоври на световната литература като „Ад” на Данте Алигиери и „Изгубеният рай” на Джон Милтън;
- Европейските творци с българско родословно начало, сред които са „принцът на поетите” Пиер дьо Ронсар, поетесата Ана дьо Ноай, потомка на Софроний Врачански. Включени са и Никола Пиколо, Григор Пърличев, Любен Каравелов, Панайот Станчов-Черна, които заемат видно място и в гръцката, сръбската и румънската литератури.
Проследен е пътят на проникването на европейската култура по българските земи през Възраждането чрез учебниците по френски, немски, гръцки, италиански – дело на Иван Богоров, Васил Берон, Иван Вазов, Константин Величков и др. Първите учители, получили образованието си в чужбина, пишат и превеждат учебници, побългаряват литературни творби, създават училища по европейски образец.
В отделни пана са представени контактите на български интелектуалци с европейските академични средища, усвояването на френско и немскоезичните култури – проф. Иван Шишманов, Пенчо Славейков, Мара Белчева, проф. Боян Пенев, Теодор Траянов, Чавдар и Фани Мутафови, Николай Лилиев, Гео Милев, Димитър Митов, Димо Кьорчев и др. Сред творците, живели, учили и работили в Русия и славянските страни, се открояват имената на Нешо Бончев, Марин Дринов, Найден Геров, Елена Мутева, Райко Жинзифов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Алеко Константинов, проф. Боян Пенев, Дора Габе. Не е пропуснато и влиянието с идеи и образи на скандинавската литературна школа върху творчеството на българските писатели.
Модерните естетически търсения на Европа са показани чрез световете на Пейо Яворов, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Димитър Бояджиев, Гео Милев и Чавдар Мутафов.
В изложбата е отделено място за творчеството на Николай Хрелков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Светослав Минков, Димитър Димов, Веселин Ханчев, Александър Вутимски, Ламар, което представя отношението на българските писатели към големите събития на своето време – Първата световна война, Октомврийската революция, Испанската гражданска война, зараждащия се фашизъм.
Друг акцент са чужденците – писатели, художници, журналисти и театрали, сродени с България: Юрий Венелин, Константин Иречек, Константин Балмонт, Александър Фъодоров, Любов Столица, Иван Бунин, Вадим Лазаркевич, Владимир Сис, Юлий Розентал.
