ИСПАНИЯ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ОГЛЕД НА ВАПЦАРОВАТА ПОЕЗИЯ И ДИМИТЪР ДИМОВАТА ПРОЗА

ПОСЛЕПИС НА ИЗЛОЖБАТА “ВОЙНА И РЪКОПИСИ“, ПОСВЕТЕНА НА
90 ГОДИНИ ОТ НАЧАЛОТО НА ИСПАНСКАТА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА

Автор: Катя Зографова

Гражданската война в Испания (1936 – 1939) е яростен социополитически сблъсък между републиканци и монархисти. „Метежът“ на фалангистите на Франко срещу републиканското правителство през 1936 г. мобилизира световните леви сили за отпор. Така испанската война скоростно придобива мащабите на световен конфликт, в който се включват все повече международни играчи, в това число значителни модерно оборудвани немски и италиански военни части и авиация, на които противостоят интербригадистки формирования, поддържани от СССР.

Народният фронт в Испания е подкрепен от 54 страни, като сред доброволците са не само комунисти, но анархисти, социалисти и демократи. За да бъде картината още по-сложна и трагична, възникват и вътрешнорепубликански противоборства между комунисти и анархисти, което води до разцепване на левите сили и спомага за крайната победа на франкистите.

В антифашисткото войнство от над 35 000 души можем да открием пъстра национална палитра – французи, руснаци, американци, англичани, канадци, белгийци, немци, италианци, австрийци, поляци, сърби. И цяла бригада българи. От 600-те ни сънародници-интербригадисти загиват 150, а Методи Петков – като партизанин в испанските планини след войната.

Зад идеологическия сблъсък, както е при почти всички военни конфликти, се крият и икономически интереси. Попадна ми една книжка без автор, наречена „Испания – зад кулисите на „ненамесата“ - превод от английски и руски, в която със статистическа точност са отбелязани огромните природни богатства на страната и конкретните апетити на „чуждия капитал“ за „колониална експлоатация“ на Испания от страна на Англия и Франция. Военната индустрия на Германия пък е представлявана тук от концерна „Викерс и компания“, холдинга „Chade“, банките, големите минни предприятия и железниците, в които участват чужди капитали…

Войната в Испания е своеобразна репетиция, кървава чернова на Втората световна война. С чувствителните си сетива писателите безпогрешно усещат това - предълъг е списъкът от известни имена, които участват в голямото писане по горещите следи на испанската война, взела 1 млн жертви и прокудила при идването на хунтата половин милион души от родината им. Ще изброя само испанците Мигел Ернандес, Антонио Мачадо, Рафаел Алберти, перуанеца Сесар Валйехо, чилиеца Пабло Неруда, кубинеца Николас Гилен, руснаците Иля Еренбург, Михаил Колцов, Николай Асеев, чехите Станислав Нойман, Витезслав Незвал и Франтишек Халас, поляка Владислав Броневски.

Темпераментните балкански творци също са сред световните интелектуалци, изстрадали темата. В Сърбия това е Радован Зогович. В България - цветът на лявата интелигенция. Художникът Илия Бешков в изложбата си 1938 г. ни доказва големия си кураж на свободомислещ човек с убийствените си сатири на католическото лицемерие, подкрепило с цялата вековна мощ на испанския религиозен институт войската на генерал Франко. Ретроградното е намерило в негово лице равностойния си отрицател, надарен със въздействената сила на един Франсиско Гойа. Известно е, че Вапцаров е вдъхновен от Бешковата изложба, дори споделил пред Г. Караславов: „...Това е художник! Така трябва да се пише”.

Близкият приятел на поета Борис Ангелушев също е възпламенен от испанската тема. Неслучайно подарява на Вапцаров своя екпресивен „Интербригадист” (Бойка Вапцарова го нарича в спомените си „Испански патриот.)

Днес тази изключителна работа, рисувана с въглен, като че ли обгорен от пламъка на Гражданската война, е сред най-ценните притежания в художествената колекция на софийския музей на Огняроинтелигента.

Българските писатели съвременници на Вапцаров, също като художниците, живеят с фронтовия бюлетин и със съдбите на интербригадистите (Не ми е попадал поне един литературен артефакт, та дори на второстепенен писател, който да регистрира подкрепа на франкистите). Светослав Минков ни е оставил репортажната си книга ”Мадрид гори!” от 1937, описваща събитията на фронта до края на 1936. Същта година и Веселин Ханчев създава стихосбирката си „Испания на кръст”. След като посещават като делегати конгреса за мир в Испания, през 1938 г. Людмил Стоянов пише книгата ”Моите срещи”, а съпругата му Мария Грубешлиева - ”Какво видях в Испания”. Младен Исаев обособява цикъл от 9 творби в книгата си „Тревожна планета”, която подарява на Вапцаров в началото на февруари 1938 с автограф.

Вж. пълния текст на литературното изследване на Катя Зографова в приложения файл

Катя Зографова ИзследванеИзтегляне

Камерната изложба "Война и ръкописи" очаква своите посетители във Високото пространство на Националния литературен музей в къща музей " Никола Й. Вапцаров" в София, ул. "Ангел Кънчев" 37, вход от ул. "Аспарух".