Морето на българина

Последна редакция: 12/02/2023

Морски етюди в българската литература (1924 – 1944 г.)

Радка Пенчева

В това изследване авторът си поставя предизвикателната задача да разгледа една почти неизследвана тема в българската литературна наука. Още в предговора е уточнено, че книгата няма за цел да изчерпи напълно проблема, а се стреми да очертае характерните тенденции в неговата интерпретация за един 20-годишен период. Този период не е избран случайно – той съвпада с активната дейност на патриотичната организация Български народен морски сговор и с работата на нейния орган сп. „Морски сговор", което започва да излиза във Варна през 1924 г. и спира дейността си след 1944 г.
Затова първа глава на книгата запознава обстойно с художествената литература на страниците на изданието. Разгледани са основните рубрики, като е поставен акцент върху публикуваните в него литературни творби: стихотворения, разкази, новели, импресии, пътеписи, приказки, легенди, спомени, описания от военни моряци, от хора, професионално свързани с морето и др. Направен е обзор и на преводната литература в списанието, представяща образци от световната класика на морска тема. Проследени са също литературните конкурси, обявявани от „Морски сговор", като са посочени призьорите, сред които и известни имена като Елисавета Багряна и Николай Ракитин. Любопитна е и рубриката „Страница за малките", появила се през 1935 г., която показва, че списанието се развива и разширява непрекъснато своята читателска аудитория. Радка Пенчева проследява и текстовете на критиците, които на страниците на изданието изследват мястото на морската тема в българската литература и фолклор; посочва също множество статии и изследвания с исторически, етнографски, изкуствоведски характер, както и репродукции и картини на морска тема. Този подробен литературноисторически обзор дава достатъчно пълна представа за характера и дейността на сп. „Морски сговор" през целия период на съществуването му. Това е първият приносен момент в изследването.
Тъй като Радка Пенчева е от Велико Търново, тя проявява обясним интерес към дейността на Български народен морски сговор в своя град. На тази тема посвещава втора глава от книгата си. Използвайки информация от сп. „Морски сговор", проследява изключително активната дейност на Търновския клон на организацията, чийто акцент е развитието на плувния и гребния спорт в старопрестолния град. За целта с много ентусиазъм и доброволен труд търновци изграждат речно пристанище на Янтра с три тераси и голям площад пред него. Младежите от Младежкия спортен легион към Търновския клон участват в различни състезания по гребни спортове и печелят отличия. В града Български народен морски сговор организира също много културни, образователни, благотворителни, туристически, спортни и други събития, с които си извоюва името на един от най-активните клонове в страната. Тези разнообразни инициативи са подробно проследени в книгата, като аргументирано доказват, че Търновският клон на организацията действително формира теоретична и практическа морска култура у търновци, с което успява да изпълни своите основни цели. Според нас това е вторият съществен приносен момент в изследването.
След тези обзорни студии Радка Пенчева се спира върху морската тематика в творчеството на редица писатели от разглеждания период. От една страна, откриваме известни имена като Яна Язова и Матвей Вълев, но ракурсът към творчеството им е по-различен: как интерпретират морската тема. От друга страна, са представени и позабравени автори като Добрин Василев, Кирил Гривек, Ячо Кабаиванов (Марко Поло), Георги Попстаматов, Весела Страшимирова-Танева, Стефан Станчев, Димитър Добрев, Николай Лилиев. Избран е специфичен подход към всекиго: при някои от писателите е направен по-пълен преглед на творчеството им с акцент върху морската тема, а при други вниманието е концентрирано върху конкретно произведение („Това е положението" от Ячо Кабаиванов и „Рибари" от Георги Попстаматов). Действително прави впечатление, че част от авторите са родени край морето, но други са от вътрешността на страната, а животът по-късно ги приобщава към стихията на морето. Тези литературни портрети са ценен принос не само към изследване на морската тема в българската литература, но и за изваждане от периферията на много автори със свое място и физиономия в нашата словесност.
Приносен характер има и изясняването на една неточност – в том ІІІ на „Речник на българската литература" (София: БАН, 1982, ) романът „Рибари" е приписан на Георги Порфириев Стаматов. Радка Пенчева уточнява, че всъщност негов автор е малко известият Георги Попстаматов, за когото ни дава и биографични сведения, позовавайки се на други източници. В очерка си за автора тя разглежда обстойно неговата творба на морска тема и дава оценка за нейните художествени качества.
Авторът на изследването „Морето на българина (Морски етюди в българската литература 1924 – 1944) не върви по утъпкани пътища и не преповтаря известни истини. Усилията му имат новаторски характер и са насочени към очертаване на обективна и сравнително пълна картина на българската литература на морска тема от 1924-те до 1944-те години. Заедно с това, както вече отбелязахме, се проследява дейността на Български народен морски сговор (най-вече на Търновския клон на организацията) и особено на неговия печатен орган сп. „Морски сговор".
Книгата на Радка Пенчева има приносен характер с разработката на една почти неизследвана тема в българското литературознание.

Рецензия от д-р Кремена Митева
главен уредник на Дом-паметник с къща музей „Йордан Йовков" – Добрич

ЗА АВТОРА: Радка Пенчева е родена на 14.02.1960 г. в гр. Дряново. През 1978 г. завършва ПМГ във Велико Търново, през 1980 г. Държавния библиотекарски институт и специалност Българска филология и история във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" през 1986 г. Защитава докторска дисертация на тема „Творческият архив на Емилиян Станев и визиите му за историята в романа „Иван Кондарев" (2008). Доктор по филология, главен уредник в къща музей „Емилиян Станев" към Националния литературен музей.
Професионалните й и научни интереси са в областта на литературната архивистика, литературната история и музеология, литературната критика, по проблеми на творчеството на Емилиян Станев и други български писатели, някои от които напълно забравени днес.

Участвала е в редица литературни проекти у нас и в чужбина – Полша, Франция, Италия, Унгария, Германия, както и с доклади в научни конференции. Известно време е била зам. гл. редактор на вестник за литература и култура „Артфорум", издаван във Велико Търново. Член е на Сдружението на литературните дейци „Света гора", В.Търново и на Съюза на учените в България.

Автор е на книгите:
1. Емилиян Станев. Разкази за деца. Книга-тетрадка. В.Търново, Слово, 2000г. 119с. /В съавт./.
2. Литературният архив – недоразказаната памет. Литературно-критически статии и документални разследвания. В.Търново, Фабер, 2003г. 211с.
3. Творческият архив на Емилиян Станев и историческите му визии в романа „Иван Кондарев". С., ИК Лик, 2009г., 342с.
4. Сюжети на забравата. Реванши на паметта. Пловдив, Астарта, 2011г., 249с.
5. Страници и странници в българската култура. В.Търново, Фабер, 2013г., 200с.
6. Писателят – лица и спомени. Критика, персоналии. В.Търново, Фабер, 2014г., 220с.
Съставител или редактор е на книгите:
1. Емилиян Станев – личност и творческа съдба. Сборник доклади от Националната научна конференция, посветена на 90 годишнината от рождението на Ем.Станев. С., Литературен форум, 1997г., 206с.
2. История, истории, наративи. Българската историческа проза от втората половина на ХХ век. В.Търново, Фабер, 2002г., 200с.
3. Емилиян Станев. Дневници от различни години. С., ЛИК, 2003г.,166с.
4. Георги-Асен Дзивгов. Купол. Стихове и литературна критика. Един забравен български лирик. С., ЛИК, 2004г., 139с.
5. Спомени за Емилиян Станев. С., Лик, 2007г. 354с.
6. Емилиян Станев. Крадецът на праскови. Разкази. С., ИК ПАН, 2007г. 224с. 7. Емилиян Станев. Биобиблиография, В.Търново, 2007, НБ „П.Р.Славейков" и Къща музей „Ем.Станев"., 387с.
8. Писател български. 100 години от рождението на Емилиян Станев. Нови изследвания. С., ИК „Лик", 2007г., 390с.
9. Юлий Цезар Розентал. Недопети песни., Пловдив, Астарта, 2010г.,119с. 10.Александър Дзивгов. Литература и общество. Избрани статии. С., Изток-Запад, 2013г., 341с.

Публикувано на: 09/02/2023
Автор:
nlmuseum
свързани публикации