Още в самото начало на тази година – какво стълпотворение от духовни празници! На 6 януари се навършиха 175 години от рождението на Христо Ботев, а на 13 януари – 160 години от рождението на Алеко Константинов и 145 години от рождението на Пейо К. Яворов.
Самото упоменаване на тези три имена по такъв повод наведнъж, а не – всяко само за себе си, въздейства зашеметяващо. Каква невероятна концентрация на гениален талант, непресторена българщина и воля за единение на слово и дело в тях. Трима колоси на Духа, принесени в курбан за Отечеството, което те любеха беззаветно и силно.
На 13 януари (петък) от 11,30 часа в двора на къщата музей „Пейо К. Яворов“ в столицата (ул. „Г. С. Раковски“ 136) Националният литературен музей организира паметно честване, поемайки от миналото и подавайки на бъдното щафетата по увековечаването на тяхната памет.
Директорът на НЛМ Атанас Капралов откри поклонението пред паметника на Пейо К. Яворов, като подчерта спецификата в житейския и творческия път на тримата гениални български творци. Председателят на Съюза на българските писателите Боян Ангелов насочи вниманието към връзката между тях и СБП. Прозвуча стихотворението на Яворов „Две хубави очи“ и изпълнение на актрисата Ива Караманчева, бардът Асен Масларски изпя знаковата си песен „Оттук започва България“, след което пред паметника на поета бяха поднесени цветя от Министерството на културата, СБП и НЛМ.
Литературно-музикалната програма под наслов „ВСЕ ТУЙ КОПНЕНИЕ В ДУХЪТ... Памет за Ботев, Алеко и Яворов“ продължи в къщата музей „Петко и Пенчо Славейкови“ с участието на Боян Ангелов и поета Георги Константинов, който преди да прочете свои стихотворения, сподели любопитни факти относно срещите на неговия прадядо с Яворов.
Втората част започна с откъси от пътеписа на Алеко Константинов „Какво? Швейцария ли?...“ в изпълнение на актрисата Ива Караманчева. Председателката на Българския ПЕН център Здравка Евтимова говори за проекциите на Алековия Бай Ганьо в съвременното ни общество и докосна присъстващите с вярата си, че българинът ще успее да го надскочи.
Поетесата Надежда Захариева, провокирана от Георги Константинов, разказа за участието на своя дядо, който е приятел на Гоце Делчев, в националноосвободителното движение в Македония и освен свое стихотворение, посветено на Яворов, прочете и стихове на Кирил Христов, посветени на Щастливеца, както и стихове на Дамян П. Дамянов, посветени на Ботев.
Актрисата Ива Караманчева продължи с изпълнение на Ботевото стихотворение „Моята молитва“. Елена Алекова прочете своя лирическа творба по мотиви от поезията на поета под заглавие, взето от сатирата му „O, TEMPORA! O, MORES!“ от 1 май 1873 г. Доайенът на поетическото ни братство Недялко Йорданов си спомни за поетите, които са избрали сами да си тръгнат от живота – Яворов, Есенин, Маяковски, Пеньо Пенев, Христо Банковски, Петя Дубарова и стигна до Веселин Андреев, подчертавайки ролята на немилостивото време, довеждало ги до трагичния завършек на техния живот. Недялко Йорданов постави удивителната на честването с изпълнение на стихотворението си „Пейо Яворов“, което завършва с думите:
Разминахме се... Тъй реши съдбата...
А иначе ти бих възпрял ръката...
Колко хубаво би било до всеки поет и писател да има по един Ангел Хранител, който да спира ръката им в миг на униние или да отклонява вражия куршум от гърдите и главата им.
Елена Христова
