За пръв път в Нощта на музеите отваря врати Мемориалният кабинет на Стилиян Чилингиров
Мемориалният кабинет „Стилиян Чилингиров“ при Националния литературен музей за пръв път отваря вратите си в Нощта на музеите от 18,30 ч. на бул. „Дондуков“ 95 Б.
На това място е била неговата къща – средище на културния и обществен елит в онова време. След смъртта му сградата е била разрушена, за да бъде построена на нейно място жилищна кооперация. В едно от помещенията, където днес се намират фондовете на Националния литературен музей, е разположен и Мемориалният кабинет на писателя. Посетителите ще могат да видят негови лични вещи, оригинални ръкописи и картини на известни художници. Там се съхранява богатата му библиотека, която съдържа над 21 хил. тома книги и периодика на всички европейски езици. Много ценна част от нея са старопечатните книги и сбирката с автографи от български и чужди писатели, живели и творили в края на XIX в. и началото на XX в.
Чилингиров завършва Педагогическо училище в родни си град Шумен и педагогика в Софийския университет. Специализира история и литература в Берлин и Лайпциг. Бил е поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека, председател на Студентския клуб (1904) и един от инициаторите за построяването на Студентския дом в София. От 1923 г. е директор на Народния етнографски музей (дн. Етнографски музей).
Писателят, когото в литературните среди наричаме „последният възрожденец“, има активна обществена дейност – през 1911 – 1913 г. е народен представител в 15-то Обикновено народно събрание и е секретар е на Прогресивнолибералната партия. През периода 1941 – 1944 г. той е председател на Върховния читалищен съюз и на Съюза на българските писатели. След септември 1944 г. е свален от всички постовете. Книгите му не са публикувани, а творчеството му е обявено за неактуално, извадено от учебните програми и инкриминирано.
Започва литературната си дейност с поетични опити. Автор е на драми, пътеписи и романи, сред които „Добруджа и нашето възраждане“ (1917), „Шинел без пагони“ (1930), „Български читалища преди Освобождението“ (1931), „Първа жертва“ (1935), „Какво е дал българинът на другитe народи“ (1941) и др. Сред най-известните му творби са романите „Владо Булатов. Роман в сонети“ (1922) и „Хлеб наш насущний“ (1926), сборникът „Славянска антология“ (1910), „Прослава на Иван Вазов“ (1921) и др. Съставител е на първата поетична антология за деца „На ранина“ през 1911 г. Автор на интересна и богата мемоарна поредица.
Умира на 23 ноември 1962 г. в София. Архивното му наследство се съхранява в Националния литературен музей, в Централния държавен архив, в Научния архив на БАН и в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, гр. Шумен. Неговите наследници и днес продължават да даряват на Националния литературен музей останали у тях книги и архивни материали на писателя.
