За хората, които са направили много, не може да се говори само в минало време. Това, че Вера Ганчева отиде в друг свят, не променя научния ѝ и културен принос – авторските и преведените ѝ книги, издадените творби на чужди и български автори под нейна егида и по нейна инициатива.
Вера Ганчева – един истински радетел на културата, способна да мине през залостени врати, за да стигнат до повече хора идеите на поети, писатели и философи.
Като такава я познаваме в Националния литературен музей – благодарение на нея излязоха през последните години нови издания на стихотворенията на Владимир Башев – нейният съпруг, загинал в автомобилна катастрофа през 1967 г. На всички литературни сбирки в Литературен кабинет „Владимир Башев“ (техният семеен дом, дарен на НДФ „13 века България“ с клауза да бъде използван за културна дейност от Националния литературен музей) Вера беше винаги канен и очакван гост. Съвременни поети от Поетично ателие „Владимир Башев“ и писатели от Клуб „Саламандър“ имаха радостта и честта да общуват с нея. Тя беше душата и организаторът на културни събития, свързани с литературното дело на Врадимир Башев. Доверяваше се напълно на идеите на по-младото поколение и му делегираше подбора и оформлението на книгите. И имаше ли някой нужда от нейната помощ, тя беше насреща по всяко време и за всичко. И душата ѝ, и домът ѝ бяха отворени – за да даде това, което знае и което има.
С висок интелект и с поглед, отвъд идеологии и политически системи, Вера успя да ни покаже как трябва да се отстояват културни каузи. Имаме примера и остава да продължим! Затова, Вера, ти оставаш сред нас!
Поклон!
Национален литературен музей
