"Просвещението е потребно всякой народ"
Личността на Петко Р. Славейков, словото и името му, изпълват съществен период от българската история - битката за духовно освобождение. Българският поет, публицист, фолклорист и политик си отива от този свят на 1 юли 1895 година в дома си в София.
Скромната едноетажна семейна къща на Славейкови се е намирала в района на днешния площад Славейков. Разрушена е през 1932 г.
Паметта на столичния Славейков дом е съхранена в Националния литературен музей, в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" на ул. "Георги С. Раковски" 138.
Топлото и светло пространство, организирано като музей благодарение на Светослава Славейкова, дъщеря на Пенка Славейкова, е своеобразен остров сред суетата и шума на ежедневието в столицата. Пази ценни реликви на Славейковия род и посреща посетители, които се завръщат към ежедневието с повече мъдрост и истина.
В юбилейната година Националният литературен музей извърши реставрация и консервация на 9 ценни художествени произведения от битовата експозиция в музея по проект, финансиран от Министерството на културата.
Сред тях са картини на художника Никола Михайлов "Гюргя Самовила", 1902 г., "Пенчо Славейков с майка си", 1903 г., както и "Портрет на Петко Славейков" на художника Иван Христов.
"...гърми ми из въздуха едно благородно, едно голямо и звучно име: Петко Славейков! Да, Славейков, моят учител и вашият", възкликва патриархът на българската литература Иван Вазов в реч през 1895 година.
Националният литературен музей почете паметта на Петко Р. Славейков на гроба му в София.
