Дамска поезия в осмомартенска безкрайност

Последна редакция: 06/03/2026

Срещата със стиховете на поетеси от различни поколения развълнува столичната публика в навечерието на 8 март в Националния литературен музей.

Валентина Радинска, Надежда Захариева, Елисавета Шапкарева, Светлана Йонкова, Виолета Станиславова, Здравка Шейретова, Зинаида Чаушева, Диана Балабанова, Таня Тодорова, Мариана Влахова, Радосвета Гюлева и Анета Тодорова, подариха на публиката съкровението на римите, извиращи от душата на майката, жената, музата и богинята... Водещата на вечерта и главен уредник в музея - поетесата Елена Алекова, добави и стих от своето вдъхновение. През процепите на времето се преплетоха поетични гласове от хилядолетия до днес.

"Спасен!" излезе пред публиката с поетичен поздрав към дамите поетът Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, преди премиерата на новата си стихосбирка "Божествен знак".

Поетът с китара Румен Спасов и Красимира Балканска облякоха стихове в музика, като отправиха поздрав и към присъстващия в залата композитор и изпълнител Тодор Трайчев.

Вечерта съпътстваше "Гаснещ ден" - стихотворение на Дора Дюстабанова/Янтрина, чийто архив се съхранява в къща музей „Христо Смирненски“ в София:

Ела, приспи душата си при мен,
приспи я с вечерната звездна лира,
че песента на моя гаснещ ден
с прощално скръбно - лека нощ! - замира.
Ще спим, а сълзите ни ще текат:
и в таен страх сърцето ще въздъхва,
на сън душите ни ще се простят
над извор, който нивга не пресъхва.
Ела, приспи душата си при мен,
и нещо много свято разкажи ми,
че песента на моя гаснещ ден
започва и замира с твойто име.

Публикувано на: 06/03/2026
Автор:
nlmuseum
свързани публикации