На 16 юни 2026 г. (вторник) от 18 часа в къща музей „Христо Смирненски“ (София, ул. „Овче поле“ № 116) ще бъде представена книгата на доц. д-р Борис Боев „Миграционната политика в българското законодателство между двете световни войни (1919-1939 г.)“.
Организатори на премиерата са Национален литературен музей и Литературен център „Да бъде ден!“ при къщата музей.
Д-р Елена Алекова, главен уредник на музея, ще открие вечерта с творби от Христо Смирненски и Тома Измирлиев и с думи за братята поети.
За книгата
Доц. д-р Борис Боев представя концепция за миграционната политика на българската държава в периода между двете световни войни (1919 – 1939 г.), базирайки се на приетите законодателни мерки и средства за тяхното осъществяване.
В рамките на трите глави от изследването се установява - на първо място, формирането на концепцията по провежданата от управляващите имиграционна политика и по-специално - по българския бежански въпрос, който е основен обект на имиграционното законодателство през междувоенния период. На второ място се проследява развитието на тази концепция в отделните нейни направления (във връзка с трудовата, политическата и образователната емиграция) и като цяло в българското законодателство през периода 1919-1939 г. На трето място се разкрива реализацията на концепцията по политиката, свързана с вътрешната миграция и по-специално с урбанизацията в законодателството на България в периода между двете световни войни. В хода на настоящето изследване са разгледани основните закони, свързани с миграционната политика на българската държава през междувоенния период.
През периода 1919-1939 г. продължават да действат приетите и впоследствие допълнени и изменени: Закон за задграничните паспорти и билети (1888 г.), Закон за емиграцията (1908 г.), Закон за народното просвещение (1909 г.). Новоприети са Закон за облекчаване на жилищната нужда (1920 г.), Закон за насърчение на строежите (1920 г.), Закон за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им (1920 г.), Закон за бежанския заем (1926 г.), Закон за селскостопанското настаняване на бежанците (1926 г.), Закон за бездомниците (1928 г.), Закон за амнистията (1932 г.), Закон за насърчаване на градинарството (1934 г.), Наредба-закон за вътрешното преселване на жители от поройните, слабо производителните и гъсто населените области в страната (1936 г.), Наредба-закон за подобряване на поминъка на населението в Рило-Родопския и Пиринския край (1936 г.).Представеното изследване е от значение и за съвременната миграционна политика на българската държава, в условия когато различните миграционни процеси придобиват все по-голяма динамика и мащаб.
За автора
Борис Боев е роден през 1984 г. в София. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2017 г. защитава докторска дисертация. От 2019 г. е главен асистент в Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките, департамент „Демография“, секция „Историческа демография“. Оттогава, в продължение на повече от шест години, изследва миграционната политика в българското законодателство между двете световни войни (1919-1939 г.). За своите изследвания в областта на миграционните процеси и по-специално на българския бежански въпрос, получава първа награда на Съюза на учените в България за млад учен на 2022 г. в областта на хуманитарните науки на името на Паисий Хилендарски.
