На днешния ден, 1 април, преди 57 години внезапно напуска видимия свят класикът на българската литература Димитър Димов, ненавършил своите 57 земни лета, за да остане жив в паметта на поколенията...
Писателят, философът, драматургът, ученият, преподавателят, авторът на шедьоврите „Поручик Бенц“, „Осъдени души“, „Тютюн“ оставя ярка следа в българската културна история с творческия си гений, и съществен принос в научната сфера на ветеринарната медицина с изследователския си педантизъм. Неговите литературни произведения винаги ще вълнуват читателите със своята психологическа проникновеност и драматични сюжети, а образите на литературните му герои – толкова неизразимо пълнокръвни – разкриват несъмнения талант на писателя с европейски измерения, разтърсващо актуален и днес.
За поредна година екипът на Националния литературен музей почете паметта на Димитър Димов на гроба му в Централните софийски гробища и положи цветя на къса гранит, който бележи неговия последен земен дом.
„Гранитният надгробен камък е със заоблен връх и широка основа. На излъсканата, с неправилна форма повърхност се вижда копие на саморъчния му подпис с типичния наклонен почерк. Долу в ляво има две дати: 1909 и под нея 1966. Животът между тези две точки, началната и крайната, е живот на необикновен човек, много голям писател и значителен учен и философ. Живот, прекъснат изведнъж в зенита си, ненавършил дори петдесет и седмата си година. Но живот плодотворен и богат, преди всичко с онова, което даде на читатели и на студенти. Живот достоен.“
Нели Доспевска, Из "Познатият и непознат Димитър Димов"
