Да си спомним за писателя, който изпрати българския роман на световната сцена
На днешния 1 април се навършват 59 години от смъртта на литературния класик, философ, драматург, учен, преподавател, художник и енциклопедична личност - Димитър Димов.
Дори само с романите „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“, Димов остава част от духа и изграждането на поколения българи - разпознаваем и любим в различни политически и икономически епохи.
"Димитър Димов беше изящен дух, устремен към висините на чувствата и мисълта, освободен от битовата паяжина, която мъчително омотава таланта и пречи на нашата литература да излезе на световната арена, но това съвсем не значи, че беше чужд на националния дух", пише Емилиян Станев, като подчертава, че именно Димов изпраща българския роман на световната сцена.
"Гранитният надгробен камък е със заоблен връх и широка основа. На излъсканата, с неправилна форма повърхност се вижда копие на саморъчния му подпис с типичния наклонен почерк", описва последното му място за покой Нели Доспевска в "Познатият и непознат Димитър Димов". "Долу вляво има две дати: 1909 и под нея 1966. Животът между тези две точки, началната и крайната, е живот на необикновен човек, много голям писател и значителен учен и философ. Живот, прекъснат изведнъж в зенита си, ненавършил дори петдесет и седмата си година. Но живот плодотворен и богат, преди всичко с онова, което даде на читатели и на студенти."
Димитър Димов умира внезапно на 1 април 1966 година на летището в Букурещ. Направен от него магнетофонен запис остава последната звукова следа приживе. Димов чете фрази от урок по френски език, които съвпадат с написаните редове върху листове, останали на работната му маса преди отпътуването.
Днес гласът на Димитър Димов отново звучи в къща музей „Димитър Димов“ на Национален литературен музей на ул. „Кръстьо Сарафов“ 26 в София.
Можете да посетите последния дом на Димитър Димов от вторник до събота, от 10 до 17:30 часа.
