Адрес: гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 10
Tел. 0876 05 66 31
Главен уредник: Надежда Терзи
Главен уредник д-р Марияна Кирова
Приемно време за посетители:
понеделник – събота; от 10:00 до 17:30 ч.
През месец август на датите 05.08, 12.08, 19.08, 26.08.2024 г., както и през месец семтември - на датите 02.09. и 09.09.2024 г., къща музей „Иван Вазов“ – София ще бъде затворена за посещения.
Между многоетажните сгради в центъра на София, на ъгъла на улиците „Г. С. Раковски” и „Иван Вазов”, достолепно стои къща музей „Иван Вазов“, уникална с присъствието си, средоточие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин.
Само няколко дни след смъртта на Иван Вазов, на 22 септември 1921 г. министърът на Просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. Пет години по-късно, на 26 ноември 1926 г. официално е открит първият български литературен музей.
Къщата на Иван Вазов е построена през 1895 г. и тук писателят е живял и работил най-дълго време. Сега в една от стаите на първия етаж се намира художествено-документална експозиция, в която са изложени и някои от безценните подаръци и награди, получени от народния поет за двата му юбилея - през 1895 и 1920 г. Към втория етаж води широка дървена стълба, над парапета ѝ са закачени художествено изработени поздравителни адреси с оригиналните подписи на проф. Иван Шишманов, Адриана Будевска, Ян Мърквичка, Георги Райчев, Иван Лазаров и Елин Пелин, който е и първият уредник на музея.
На втория етаж посетителите могат да видят кабинета на Иван Вазов, където са работната маса и личната библиотека на писателя, лични вещи, картини, портрети и предмети, които създават неповторимата духовна атмосфера на това място. Кабинетът е свързан с преходна врата със спалнята на поета, където в малка витрина са показани елегантните Вазови дрехи. Върху нощното шкафче до леглото писателят винаги е държал тефтерче или тетрадка, разказва сестра му Въла Вазова, “защото бачо най-много и може би най-добре работеше към два-три часа през нощта. Често го чувах как от спалнята си отива в кабинета да работи.”
Тук е и гостната стая, където Вазов и близките му приятели проф. Иван Шишманов и Константин Величков са водили дълги, задушевни разговори. До гостната се намира стаята на Вазовата майка Съба с уникалната икона “Успение Богородично” в иконостаса.
На първия етаж, до вратата, която води към двора и пристройката, служила някога за кухня, е разположена семейната трапезария. Там, на стола с черна панделка, Вазов е седял по време на последния си обяд.